Джоузеф Файндър - Часът нула

Дайсън се оттласна с количката си от писалището толкова рязко, че мастилницата затрака, а вазата от майсенски порцелан се заклати.

— Сериозно ли мислите, че имате голям избор? — попита той. — В момента вие не сте нищо повече от един проклет беглец, издирван по целия свят. И аз съм онзи, който знае къде се намирате.

— Да, знаете — съгласи се Бауман без емоции, след което огледа стаята, в която се намираха. — Същото, разбира се, би могло да се каже и за вас.

Дайсън го изгледа, онемял от ярост. Ломакс забележимо се напрегна и бавно повдигна ръка към скрития револвер, който носеше и който Бауман бе забелязал още в градината.

Но Бауман продължи, сякаш не виждаше какъв ефект са произвели думите му:

— Освен това аз вече съм добре запознат с мерките за сигурност тук, със слабостите на убежището ви и с начините, по които може да се проникне тук. Винаги когато пожелая, бих могъл да ви посетя. Или да навестя офисите ви в Женева или Цуг. Вие явно сте запознат с някои подробности от моята биография, така че предполагам и за момент не се съмнявате в способността ми да ви открия.

Дайсън сложи ръка върху ръката на Ломакс.

— Добре — каза той след дълго мълчание. Ломакс гледаше навъсено. — Уверен съм, че ще успеем да стигнем до взаимноизгодно споразумение. — Чертите на лицето му леко се отпуснаха. — Ние американците му викаме „да стигнем до да“.

Бауман се върна при креслото, в което бе седял, и отново се отпусна в него. После кръстоса крака.

— Надявам се. Шест години в затвора са предостатъчни, за да накарат всекиго да пожелае най-сетне да направи нещо смислено.

— Предполагам се досещате, че онова, което ще поискам да направите, трябва да стане при пълна тайна — предупреди го Дайсън. — Трудно ми е да подчертая това условие достатъчно дебело.

— Никога не съм правил реклама с ударите си. Дори вие с усилията, които сте положили, знаете само за една съвсем малка част от работата ми.

Дайсън втренчено го изгледа.

— Точно така бих искал и да бъде. Не трябва да бъда свързан по никакъв начин с онова, което ще ви бъде възложено, и даже смятам да взема допълнителни мерки това да не се случи.

Бауман сви рамене:

— Естествено. Какво искате да бъде направено?

Половин час по-късно в библиотеката се върна Мартин Ломакс. Той познаваше в най-малки подробности плана, който неговият работодател бе бистрил в продължение на месеци, и разбираше, че шефът му би искал да сключи сделката насаме, както бе постъпвал винаги досега.

Когато влезе, двамата мъже приключваха разговора.

Той чу Бауман да казва една-единствена дума:

— Впечатляващо.

Дайсън го дари с една от характерните си студени усмивки.

— Значи ви заинтригува?

— Не — отговори Бауман.

— Какъв е проблемът, парите ли?

— Хонорарът определено е едно от съображенията. Но като мисля за рисковете, които според вашия план се налага да поема, не съм сигурен дали нямаше да бъда в по-голяма безопасност, ако си бях останал зад стените на Полсмур. Но финансовата страна ще обсъдим след малко.

— Какво, по дяволите!… — почна Дайсън.

— Досега аз слушах вашите условия — тихо продължи Бауман. — Сега ще ви кажа моите.

— Криминална лаборатория, Ковалски — съобщи гласът в слушалката.

— Майкъл Ковалски? Обажда се специален агент Сара Кехил от бостънския клон.

— Е? — Гласът не правеше никакво усилие да скрие нетърпението си.

— Вие сте акустичен инженер, нали така?

— Какво има?

— Ами вижте… вие, момчета, знаете ли как се възстановява лента?

— Аудио, видео, каква?

— Аудио.

— Не.

Сара буквално чу събеседника си да покрива микрофона с ръка. От другия край се разнесоха приглушени гласове.

— Ало? — каза тя.

— Да, чувам ви. Съжалявам, но ме откъснахте от важна работа. Да видим сега: значи разполагате с аудиолента, която случайно е била изтрита или нещо такова. Ами не е много вероятно, че бихме могли да възстановим нещо от нея. Всъщност няма начин. Съжалявам.

— Благодаря. — Сара мрачно сложи слушалката на вилката и не се сдържа: — Майната му!

— Ей, я не го приемай толкова надълбоко — каза Кен. — Животът те изсмуква и после умираш. — Той захапа долната си устна. — В техническата служба са добри. Когато не могат да направят нещо, значи най-често наистина не може да бъде направено.

— Чудесно. — Тя не можеше да сдържи разочарованието си.

— Но това не е задължително вярно. Ти наистина ли искаш да го направиш?

— Това пък как да го разбирам? — попита Сара.