Джоузеф Файндър - Часът нула

Бауман не реагира. На вратата на библиотеката плахо се почука и Дайсън почти изкрещя:

— Влез!

Появи се висок слаб мъж под петдесетте с лист хартия в ръка. Лицето му бе с нездрав тен и някак вдлъбнато. Той подаде листа на Ломакс, който за части от секундата го прегледа и на свой ред го връчи на Дайсън, промърморвайки едва чуто: „Санкт Петербург“. Дайсън погледна листа, смачка го на топка и я запрати към кошчето за боклук, тапицирано с червена кожа, пропускайки целта с цял метър.

— През 1986 година сте били нает на хонорар като свободен оператор от Муамар Кадафи, за да извършите бомбен атентат срещу дискотека в Западен Берлин. Бомбата избухнала на 5 април. Били убити трима американски войници.

— Сигурен съм, че който и да е извършителят — намеси се Бауман, — той несъмнено е получил уверенията на либийците, че в онази нощ е нямало да присъстват американски военни. Изводът е, че винаги си струва човек сам да провежда паралелно разузнаване.

— Ако исках да си осигуря убиец или наемник, знам, че опашката на кандидатите щеше да се проточи оттук до Париж — каза Дайсън. — Стрелците под наем са евтини и много на брой. Но такива като вас са доста редки… като зъбите на кокошка. Сигурно не сте страдали от липса на работа.

— Да, търсеха ме.

— Тук пише, че родният ви език е африкаанс. И е добавено, че обикновено говорите с британски акцент.

— Опитвам се.

— Доста убедително. Дявол да го вземе, на колко години бяхте, когато премахнахте Кареро Бланко?

— Моля?

— Луис Кареро Бланко.

— Опасявам се, че това не ми говори нищо.

— Как ли пък не! Луис Кареро Бланко, президент на Испания от времето на Франко. Загинал при бомбен атентат през 1972 година. Баските заявиха, че е тяхно дело, но те всъщност са наели тайнствен непознат. Професионален убиец, който получил половин милион американски долара за изпълнението на задачата. Не бяхте ли вие?

— Бих искал да съм аз — сви рамене Бауман.

Старецът смръщи вежди и леко се помести в инвалидната си количка. Погледна озадачено към Ломакс, после върна погледа си върху Бауман.

— Ако се опитвате да скриете нещо от мен, бих ви посъветвал да…

— Сега аз имам няколко въпроса към вас — прекъсна го Бауман, леко повишавайки глас.

В сивите очи на Дайсън проблесна раздразнение. Чертите му се изопнаха.

— Колко души използвахте в операцията по организиране на моето бягство от Полсмур?

— Това си е моя работа! — остро отговори Дайсън.

— Опасявам се, че не е така. В тази „ваша работа“ пряко съм замесен лично аз и моето благополучие от сега нататък.

Дайсън помисли малко и се отпусна. Обърна се към Ломакс, който късо отговори:

— Двама.

— Само толкова? В това число фалшивият свещеник и човекът на коменданта?

— Само те двамата — раздразнено повтори Ломакс. После наклони въпросително глава към своя шеф, видя Дайсън да кимва и допълни по-спокойно: — И двамата вече са мъртви.

— Отлично — одобри Бауман. — И всички възможни следи са покрити?

— Професионално — поясни Ломакс.

— Да се надяваме в такъв случай — въздъхна Бауман, — че операцията по елиминирането е извършена от по-голям професионалист от онзи, който отговаря за сигурността тук в… как беше?… Аркадия.

Ломакс сви устни в тънка линия. Очите му гневно проблеснаха, лицето му почервеня.

— Вижте какво, дявол да го вземе — намеси се Дайсън с глас, задавен от гняв. — Вие би трябвало да сте ми вечно благодарен… какво говоря, би следвало да целувате земята, по която карам тази количка, затова че ви измъкнах от онази адска дупка.

Бауман бавно се изправи, усмихна се и каза:

— Оценявам съдействието ви, господин Дайсън, но не съм ви молил за него. Предполагам ще разберете, че след като не съм убеден, че сте взели необходимите предпази мерки, за да гарантирате, че няма да бъда проследен, имам правото да откажа да имам повече нещо общо с вас.

— Дори не си го мислете! — извика Дайсън.

— Господин Дайсън, може да се приеме, че сте ме довели тук заради моята опитност в онзи вид работа, който искате да свърша и за вас. Предлагам да се отнасяме с взаимно уважение към професионализма на другия. Сега, ако обичате, разкажете ми как беше подготвена операцията.

И Дайсън му разказа как неговите хора са се свързали с определени служители в Южноафриканската република и са ги подкупили.

Бауман кимна.

— Добре. Ще изслушам вашето предложение. Но отсега ви предупреждавам, че си запазвам правото да не го приема. Отговорът ми ще зависи от естеството на задачата, която искате да ми възложите, и сумата, която сте готов да платите.