Джоузеф Файндър - Часът нула

— Искаш да кажеш, че Вал се е върнала от фризьора си — заключи Сара, — изслушала е постъпилите позвънявания и е пренавила касетофона, така ли?

— Вземаш ми думите от устата — потвърди Тед.

— Но ти знаеш кой й се е обаждал, нали? Защото разполагаш със справката.

Теди се поколеба. Не ставаше за лъжец.

— Според справката обаждането, след което Валери Санторо е провела триминутния телефонен разговор в деня на своята смърт, е било направено от клетъчен телефон в кола. Колата пък е регистрирана на името на агенция за даване на лимузини под наем. Фирмата има над двайсет клетъчни телефона на свое име, вероятно монтирани в лимузините.

— Говори ли вече с фирмата, или да го направя аз?

— Ъъ… вече го направих.

— И?

— Добре, добре… телефонното обаждане е било направено от лимузината, наета за два дни от някакъв тип на име Уорън Елкинд от Ню Йорк Сити.

Тя се поколеба.

— Знаеш ли нещо повече за него?

— Нищо.

— Направи ми една услуга. Забравѝ да споменеш пред Питър, че си говорил с мен за този човек, а? — Мълчанието в слушалката я обезпокои. — Ало?

— Да, чувам те. Добре. Разбрах — неохотно каза Теди.

— Благодаря ти, Теди. Няма да забравя, че съм ти длъжница. А… още нещо.

— Сега пък какво?

— Мога ли да получа лентата?

— Какво?

— Говоря за касетата от телефонния секретар на Вал.

— Искаш разпечатка на разговорите или копие?

— Не, искам оригинала.

— За бога, Сара! Тя вече е описана и прибрана като веществено доказателство.

— Защото в тази страна има закони. И защото тя е била наша информаторка.

— Но от нея няма да научиш нищо повече, Сара… Казах ти вече какво има на нея.

— Мога ли поне да я взема за няколко дни?

— Добре. — Той въздъхна. — Но да свършваме, преди да си ми поискала още нещо.

— Госпожо Кехил? — Към нея притеснено се приближи Ектор, стажантът към компютърния център. Носеше дълга разпечатка от принтер и се усмихваше свенливо. Лицето му грееше като на дете, направило нещо, за което знае, че ще го похвалят. — Имаме шест попадения — каза стажантът.

Сара прегледа разпечатката. Шестте имена нямаха нищо общо помежду си. Единият бе американски сенатор, чието име бе изплувало във връзка с разследване на подкуп. Вторият бе професор в Харвардския колеж по право, специализирал се в защита на известни личности — той вероятно бе привлякъл вниманието на някой високопоставен началник в Бюрото, подразнен от дейността му. Третият беше добре известен директор на строителна фирма, свързан с мафията. Имаше и две нищожества, лежали за пренос на наркотици.

Последното име беше на Уорън Елкинд, известен нюйоркски банкер, председател на „Манхатън Банк“ — втората по значимост банка в страната. Съпровождащата информация показваше, че той е сред водещите фигури по събиране на фондове с помощи за Израел и че като такъв многократно е бил заплашван от палестински и арабски групи.

Сара позвъни в „Риц“ и поиска да я свържат с директора на вътрешната служба за сигурност.

— С какво мога да ви помогна? — вежливо се осведоми той с приятен баритон.

— Търсим лице, за което имаме сведения, че е пребивавало при вас преди четири дни. Бих искала да погледна списъка на всички гости на хотела от понеделник насам.

— Знаете, че хотелът е много дискретен по отношение на гостите.

Гласът на Сара забележимо охладня.

— Сигурна съм, че познавате закона, съгласно…

— Оо! — спря я той с едва доловим намек на насмешка. — Познавам го много добре. Раздел сто четиридесет и четири, част двайсет и седем на Масачузетския общ закон. Но той предвижда правна процедура, която трябва да се съблюдава. Според нея следва да получите ордер от съда в окръг Съфолк и да я представите в нашето деловодство. Едва тогава бихме могли да ви дадем достъп до документацията.

— И колко време би отнело това?

— Имате предвид след връчването на ордера, предполагам? Ами ще ни трябват два-три дни сами да прегледаме регистъра. Ако става дума за две седмици назад, това ще ни отнеме поне три дни. Но вие би трябвало да се погрижите предметът на вашето искане, записан в ордера, да е достатъчно конкретен. Съмнявам се, че някой съдия би подписал ордер, изискващ разкриването на имената на всички гости на хотела, отседнали при нас в дадена вечер.

Напълно обезсърчена, Сара понижи глас и попита доверително:

— А има ли вариант, в който да ускорим нещата? Уверявам ви, че името на хотела ви няма да бъде забъркано в нищо, което…