Джоузеф Файндър - Часът нула

Важната изследователска работа се вършеше другаде. Сара дочуваше подробности по каналите на Бюрото. Беше установено, че бомбата е била изработена от пластичен експлозив и е била скрита в портативен радиокасетофон „Тошиба“, поставен в куфар „Самсонайт“. Куфарът бе проследен до полет КМ-180 на „Еър Малта“ от Малта за Франкфурт, където бил прехвърлен като непридружаван багаж на полет 103А на Пан Ам от Франкфурт за летище „Хийтроу“. Накрая бил поставен в контейнер AVE-4041, предназначен за полет 103 на Пан Ам.

И тогава тя научи, че е било успешно идентифицирано парче от зелена печатна платка, представляваща част от таймера на бомбата.

Поиска и получи разрешение да се порови из проблема с таймера: кой какви видове таймери е използвал, къде го е правил и с каква цел. Беше неблагодарна работа и в никакъв случай не бе нейният „билет“ на жаргона на Бюрото, но въпреки това тя получи разрешение да опита.

Цялата разузнавателна информация относно таймерите можеше да се получи он-лайн 7 7 Компютърен жаргон за „интерактивен режим“ (диалогова сесия на работа с компютъра). — Б.пр. от базата данни на Бюрото. Скоро се натъкна на съвпадение. Печатната платка се оказа подобна на друга такава, използвана при опит за държавен преврат в Того през 1986 година. Приличаше и на трета, конфискувана на летището в Сенегал през 1988.

Толкова. Това беше нейният принос, който обаче впоследствие се оказа от ключово значение за успеха, макар тогава тя да нямаше представа докъде може да изведе напипаната следа.

В крайна сметка таймерът бе проследен обратно до швейцарската фирма „Meister et Bollier Limited Telecommunications“. Разбра се, че през 1985 година двайсет от въпросните таймери били продадени на либийското разузнаване.

И това разплете случая. В служебното й досие бе вписано краткото „принос с изключително значение“.

Но когато дойде краят на хайделбергската командировка, тя установи, че има много малко свободни длъжности в отделите за борба с тероризма в САЩ и че нито една от тях не е в Бостън — град, който тя считаше за свой дом и в който, според клаузите на споразумението за родителските права, сключено с Питър, тя се задължаваше да живее. Така че поиска преместване в ОП и оттогава работеше за този отдел.

Сара се обади на няколко информатори, след това се опита да развие няколко идеи. Близо два часа трябваше да попълва различни формуляри, написа няколко 302-ки — така наричаха за по-кратко паметните бележки за проведени разговори — свърши писмената работа, която запълва по-голямата част от работното време на агентите на ФБР, и поговори с колега от отдел „Проследяване“ за случай, който й предстоеше да приключи.

Тогава й хрумна нещо и взе телефона. За щастие й отговори Тед (Питър беше излязъл някъде).

— Можеш ли да поискаш извлечение за проведените разговори на Вал, или да го направя аз? — попита тя.

— Вече е направено.

— Шегуваш се. Не е възможно да си получил ордер толкова бързо.

— Имам приятел в службата за сигурност на „Ню Ингланд Телефон“.

Сара поклати глава отчасти осъдително, но и не без възхищение.

— Разбирам.

— О, само не ме убеждавай, че вие там вършите всичко по правилата — отговори Тед. — Предполагам вече си разбрала на собствен гръб, че с телефонните компании не може да се работи по официалните канали.

— И какво научи?

— Във файла на телефонния й пост е записано, че… в три часа и четирийсет и четири минути следобед в деня, когато е била убита, някой й се е обадил и тя е говорила в продължение на три минути.

— Е?

— Ами тя просто не си е била вкъщи по това време. Между три и четири и петнайсет е била във фризьорски салон „Дива“ на Нюбъри стрийт. Погледни в бележника й. Потвърждават го както фризьорът й, някой си Гордън Ласкалца, така и маникюристката й, Дебора не знам коя си.

— Ти чувал ли си за нещо, което наричат автоматични телефонни секретари? — попита кротко Сара.

— Оо, машината е записала разговорите — потвърди Тед. — Три съобщения. Едното от собственичката на Агенция за придружителки „Звезден прах“, някоя си Нанси Уинтър — нейната как беше… „мадам“? И две от кредиторите й: „Ситибанк Виза“ и „Сакс“. Изглежда, не е обичала да плаща сметките си или е била в затруднено положение, или и двете.

— И какво от това?

— Нито едно от тези обаждания не надвишава две минути. Освен това те са получени между пет и шест и трийсет. Накрая съвпадат с извлечението от регистъра на телефонната компания.