Джоузеф Файндър - Часът нула

Сегашният собственик и основен обитател на огромното имение, също своеобразен Наполеон, макар и от по-друг вид, се казваше Малкълм Дайсън — американски финансист-експатриат 4 4 Лице, което живее в чужда страна. — Б.пр. и милиардер, за когото светът практически не знаеше нищо.

През последните месеци обаче Бауман троха по троха бе съставял не много подробния портрет на легендарния и склонен към усамотение Малкълм Дайсън. Неговото собствено усамотение, макар и зад стените на Полсмур, му бе предоставило неограничено време за проучвания и ровене из източниците, а библиотеката на затвора му бе дала достъп до по-голямата част от публично известната информация. И все пак най-интересните неща бе научил от съкафезниците си — дребни мошеници, контрабандисти, бизнесмени в сянка.

Американските вестници бяха кръстили Малкълм Дайсън „финансистът беглец“ и това определение бе залепнало за името му като епитет на Омир. Този човек бе натрупал състоянието си на Уолстрийт главно от сделки с облигации и стоки, както и чрез гениална игра на фондовия пазар. В средата на 80-те Малкълм Дайсън се бе превърнал в един от най-преуспелите магнати на Уолстрийт.

Но през 1987 година го бяха арестували за неправомерно използване на вътрешна информация и огромната му финансова империя бе започнала да се руши. Всички негови капитали, регистрирани в САЩ, бяха конфискувани.

След процеса, но преди да бъде тикнат в затвора, бе успял да избяга в Швейцария, която няма договор за екстрадиране с Щатите. Оттогава той и вече покойната му съпруга бяха заживели тук и милиардерът бе започнал да изгражда империята си наново. Днес, на седемдесет и две години, Дайсън беше един от най-богатите мъже на земята и контролираше капитали на обща стойност неколкостотин милиарда долара. Въпреки това той не можеше да се завърне в САЩ, нито да поема риска да пътува до страни, от които би могъл да бъде екстрадиран, защото това би означавало да го хвърлят в затвора до края на живота му. Така че в известен смисъл той пак беше затворник, но във възможно най-луксозната килия.

Живееше в нещо като швейцарско Ксанаду 5 5 Въображаемо място на невероятна красота, лукс и спокойствие (споменато в поемата на Коулридж „Кублай хан“, където поетът описва лятната резиденция на хана в Югоизточна Монголия). — Б.пр. — реставрираният замък от XIII век, който сам той бе нарекъл Аркадия. Много по-важен обаче бе фактът, че Малкълм Дайсън се бе превърнал в основен търговец на пазарите на стоки за потребление и на световните валути. За него се говореше, че е в състояние да наложи своите условия на пазара на злато и платина и че контролира значителна част от пазара на диаманти и метали със стратегическо предназначение, като титан, платина и цирконий, които имат изключително значение за военната и аерокосмическата промишлености. Финансовата корпорация на Дайсън, навремето наричана „Октопода“, през последните няколко години бе изпреварила по темповете си на развитие другите водещи фирми, занимаващи се с диаманти и ценни метали, и представляваше картел с офиси на Чартърхауз стрийт в Лондон, съвсем наблизо до Хай Холбърн и Фарингтън Роуд. Неговите холдинги бяха вече много по-големи от тези на другите гиганти, заложили на ценните метали, като „Де Беерс Консолидейтид Майнс лимитид“, „Англо-американ Корпорейшън“, „Чартър Консолидейтид“, „Минерал енд Рисорсиз Корпорейшън“ и „Консолидейтид Голд Фийлдс лимитид“. Беше невероятно богат, но извън това си оставаше загадка.

Лимузината най-сетне спря пред висок плет, в който имаше декоративно изсечен проход. Пред него стоеше висок мъж под четиридесетте, с високо чело и започваща да оредява отпред коса. Носеше тъмни очила без рамки и тъмносив широк костюм. Съвсем очевидно бе, че е американец.

Той пристъпи към лимузината и отвори вратата.

— Добре дошли — каза мъжът. — Аз съм Мартин Ломакс.

Здрависа се с Бауман и го поведе през тъмния лабиринт от подрязани храсти. Пътеката налудничаво се извиваше под остри ъгли и подминаваше глухи отклонения. Бауман си позволи лека усмивка относно приумицата на Дайсън. После се запита какви ли други ексцентрични приумици щеше да му предложи този човек.

Накрая високият плет отстъпи пред просторна нефритенозелена поляна, опасана с най-различни ярки цветя.

Ломакс тръгна пред Бауман през безукорно поддържаната ливада, премина през нов фигурно изрязан проход в извиващия се плет и най-сетне спря. Чуваше се едва доловимият ромон на бълбукаща вода. Любопитството на Бауман бе възбудено до крайност. Той направи няколко крачки напред и се озова сред застиналата сенчеста зеленина на следваща градина. В геометричния й център имаше плувен басейн с неправилна форма, очертан от гладки камъни, които изглеждаха почти като истински.