Джоузеф Файндър - Часът нула

Тя въздъхна.

— Кой би могъл да знае? Все пак е имала и личен живот. Но полов живот извън работата…? Не знам! Много от тези момичета мразят секса. А какво намерихте в малкото й черно бележниче?

— Нищо. Бележник за срещи и толкова. Освен това намерихме чантичка, портфейл, цигари. Цял арсенал от средства за гримиране в банята. Валиум и няколко таблетки стимуланти. „Порт-а-принт“.

— Какво?

— „Порт-а-принт“. Едно от онези приспособления, които използват в универсалните магазини, за да снемат отпечатък от кредитната карта на клиента, сещаш ли се? Мен ако питаш, тя е била в състояние да приема заплащане с „Виза“, „Мастер Кард“ или „Дискавър“.

— Повечето момичета на повикване го правят. Макар че все още продължават да предпочитат разплащане в наличност.

— Ама представяш ли си колко неприятно е да оставиш жена си да оправи сметките и тя да се натъкне в изпратения от банката баланс по „Дискавър“, че си плащал да ти духат?

— И затова ти предпочиташе да плащаш в налични, нали?

— Права си — невъзмутимо отговори Питър.

Друг техник от „Латентни отпечатъци“ седеше на пода в тъмната баня, сложил глупаво изглеждащи оранжеви очила. Призрачната оранжева светлина в тясното помещение излизаше от тежка компактна кутия с надпис „Полилайт“, боядисана в сиво и синьо и свързана с гъвкава метализирана тръба, която можеше да излъчва светлина в различни цветови нюанси: бяла, червена, жълта, оранжева. Насочен под ъгъл спрямо изследваната повърхност, лъчът позволяваше да се откриват полузаличени отпечатъци.

— Нещо? — попита Сара.

Техникът изненадано трепна и отговори:

— О… Не… поне засега. — После се изправи и включи нормалното осветление.

Сара се огледа и видя още огледала: едно на вратичката на аптечката над умивалника и второ, поставено малко странно ниско и точно срещу тоалетната чиния. Изглеждаше ново и бе монтирано доста несръчно. И двете огледала бяха покрити с тънък слой фин прах и вулканична пепел, използвани за снемане на отпечатъци. На няколко места върху сивия прах имаше нанесени петна от „Ред Уоп“ — друг прах, към който се прибягваше при нужда да се фиксират детайлите в неясен отпечатък.

Техникът започна да обработва част от едното огледало.

— Мисля, че малко препарат за прозорци ще свърши по-добра работа — подхвърли тя.

Техникът объркано я погледна не схванал шегата, но в същия момент на прага на банята избумтя познат глас:

— Това ли е знаменитата двайсет хиляди доларова тежест за затискане на документи, за която не престават да ми говорят?

— Това е, сър — малко дръзко отговори техникът и потупа лампата „Полилайт“ като стар приятел.

— О, и отново госпожа Кехил. Е, можем ли да направим още нещо за вас? — Тонът му беше искрен, но грубото му червено лице не издаваше особено желание за помощ.

— Не се притеснявайте — успокои го Сара.

— Ей, Карлос, ама защо си така подпухнал? — неделикатно попита Хърлихи. — Да не би инхалаторът пак да е избухнал в лицето ти?

Техникът се засмя и завъртя глава.

— Не, сър, но цяла нощ идентифицирах отпечатъци, а в шест сутринта малкият пикльо се разрева и повече не ми даде да мигна.

Хърлихи се захили малко злобничко.

— Знаеш ли, Карлос, на твое място бих внимавал с тази „Полилайт“. Доколкото знам, спермата флуоресцира. Да не искаш дамата да види как си оцапал гащите.

Карлос изсумтя, а Сара се извини и понечи да излезе, но вниманието й неочаквано беше привлечено от нещо странно. Очите й се присвиха.

— Огледалото — прошепна тя.

— Ъ? — не разбра Карлос.

— Огледалото — повтори тя. И повече на себе си, отколкото на Карлос и Хърлихи, допълни: — Поставено е на крайно необичайно място, нали? Искам да кажа, че ако седиш на чинията, ще можеш да виждаш себе си. Това е странно. Защо някой би искал да…

— Много съм ви благодарен, госпожо — язвително изрече капитанът от отдел „Убийства“. — Имате ли и други наблюдения, които да предам на декоратора на покойната?

Тя го изгледа презрително и продължи все така на глас:

— Повечето жени не биха искали да се гледат, докато седят на чинията. Може би… — Сара пристъпи към смущаващото я огледало и внимателно го дръпна. То се отдели от стената, както бе очаквала. Зад него се разкри тайно отделение, сковано от летви, в което имаше малък изцапан „Ролодекс“. — Така — проточи Сара и хвърли поглед на капитан Хърлихи. — Малкото интимно бележниче. Ще ми помогнете ли, моля?