Джоузеф Файндър - Часът нула

— Хвалеха се, че била обслужвала кмета или губернатора, а дали не беше сенаторът…

— Имаше впечатляваща клиентела — съгласи се Сара. — Да не говорим повече.

— А, да-а — хапливо подметна Питър. — Яж като слон, цвъкай като врабче. — Имаше предвид старата полицейска поговорка: ФБР винаги задава въпроси и поглъща информация, която повече никой не вижда.

Всъщност Сара трябваше да е благодарна на съпруга си, че навремето я бе свързал с Валери Санторо, която се превърна в ценна информаторка на ФБР. Преди година и половина той бе споменал пред нея за една проститутка на повикване, която била прибрана „на сухо“ за притежание на наркотици и била склонна да сключи сделка.

Поради уникалния си достъп до интересни хора проститутките ставаха добри информатори на ФБР. Но човек винаги трябваше да внимава с тях, защото ако бъдеха директно подтикнати към проституция, това означаваше край на делото, базиращо се на сведения, получени от тях. Всичко трябваше да се прави деликатно и много неща оставаха недоизказани.

Преди известно време Сара я бе поканила на обяд в Полинезийския салон — ужасяващ с пошлостта си розов храм на лошия вкус на Бойлстън стрийт. Изборът беше на Вал. Интериорът на ресторанта бе в заслепяващо розово и аленочервено, а вътрешните декорации представляваха позлатени дракони, нескопосно имитиращи източния стил. Някои от сепаретата бяха тапицирани още в началото на 60-те с изкуствена червена кожа. Валери предпочете да седне в едно сламено сепаре във формата на сампан 2 2 Лека плоскодънна лодка в Китай и Югоизточна Азия. — Б.пр. . Тук-там се виждаха напръскани със зелен спрей изсъхнали палми, закрепени в големи саксии.

Беше висока метър и шейсет, имаше дълга медноруса коса и дълги крака. „Може да не ставам за нищо — каза тя, — но не съм и съвсем за изхвърляне.“ После сподели, че имала клиент в Челси, който притежавал салон, използван за разпространение на наркотици и пране на пари. Решила, че Сара може да се заинтересува. Друг неин клиент, един от най-високопоставените щатски политици на изборна длъжност, имал връзки с мафията.

Така стигнаха до споразумение. Следвайки предписаната процедура, Сара написа паметна бележка, с която включваше Валери Санторо в списъка информатори на Бюрото, и направи заявка да бъде издаден идентификационен код и да бъде заведена отделна преписка. Системата беше създадена, за да се запази в тайна самоличността на информатора и да се гарантира неговото заплащане.

Валери беше в течение на достатъчно клюки и слухове — най-вече благодарение на желаещите да я впечатлят с хвалбите си мъже, които обслужваше — и това даде възможност на Сара да подготви няколко големи процеса срещу организираната престъпност. Момичето си струваше всяка хапка и глътка от обедите със Сара, които естествено бяха за сметка на американското правителство.

При първото й разпределение в Джаксън, Мисисипи, наставникът на Сара, добродушен шкембелия, й каза, че да водиш информатор е като да имаш любовница — вечни проблеми и непрестанни искания. Твърдеше още, че тези хора не бивало да остават с впечатлението, че са на заплата, защото тогава проявявали склонност да си измислят и по този начин те поставяли в зависимост. Трябвало да бъде иначе: парите да се дават само при съобщена информация с потвърдена ценност.

В Куантико им четоха лекции как да се водят информатори, какво ги мотивира (пари, алчност, отмъстителност, а понякога — е, съвсем рядко наистина — епизодичен проблясък на съвестта), как да се развиват отношенията с тях. За разлика от местните правозащитни органи, които страдаха от вечна липса на достатъчно средства, ФБР разполагаше със значителни фондове, предназначени именно за заплащане на информаторите. Човек можеше да разполага с до пет хиляди долара за „разработването“ на информатор, а дори и повече, ако станеше дума за важна личност. Агентите биваха окуражавани да не бъдат скъперници. Логиката беше проста: колкото по-щедро се плаща, толкова по-зависим става информаторът.

Непрекъснато им повтаряха, че връзката с информатора има склонност към заплитане. Че в неговите очи агентът се превръща в пълномощник на властта, родител или близък родственик, в съветник. Че към края взаимоотношенията все повече напомнят изчерпана любовна връзка. Иска ти се тези хора да се махнат и никога повече да не ги видиш. Но трябва да ги отбиеш рязко, иначе ще продължат да ти се обаждат.

Но най-важно от всичко беше да опазиш своя информатор. Защото той поставя живота си в ръцете ти, тъй като играта, към която си го подтикнал, е смъртно опасна.