Джоузеф Файндър - Часът нула

Станал сериозен за миг, ниско подстриганият полицай я попита:

— Тук ли живеете, госпожо?

— Аз съм Сара Кехил — отговори тя нетърпеливо. — Специален агент Кехил, ФБР. — И му показа значката си.

Патрулният полицай се поколеба за миг.

— Съжалявам, госпожо. Няма ви в списъка на лицата, които мога да пусна.

— Съгласувайте с офицер Кронин — настоя тя.

— О, вие сте… — Той се усмихна криво и я изгледа с нескрит интерес. — Добре. Той спомена, че ще дойдете.

Тя се подписа в списъка и му го върна. Усмихна му се в отговор, бутна входната врата, влезе и усмивката изчезна от лицето й, понеже чу зад гърба си коментар, последван от бурен смях. „Винаги съм мислел, че Кронин е глупак.“ Последва нов смях.

Качи се в асансьора и натисна бутона за третия етаж. С мъка сдържаше раздразнението си. Какво, по дяволите, можеше да означава това? Подигравка към Питър Кронин, че е проявил лошия вкус да се ожени за агент на ФБР? Или може би, че е имал лошия вкус да се разведе с нея?

Тя поклати глава. Асансьорът бе мръсен и вмирисан. Мътното огледало на стената едва отразяваше образа й. Тя бързо извади червилото си и го прекара по устните си, после оправи с пръсти лъскавата си червена коса.

Беше на трийсет и шест, с остър нос, вълниста коса до раменете и големи искрящи очи — най-хубавото в нея, заради интересния им какаово кафяв цвят. За съжаление в момента не изглеждаше по най-добрия възможен начин. Всъщност направо изглеждаше доста зле. Вече съжаляваше, че не се бе забавила, за да се преоблече в нещо друго, което да събуди поне някакъв респект във враждебно настроените хора, с които й предстоеше да се срещне. ФБР, доста придирчиво към начина, по който се обличаха агентите му, щеше да погледне критично на облеклото й в момента. Ами тогава майната му и на Бюрото.

Вратата на асансьора се отвори и тя дълбоко пое дъх.

Пред нея в коридора се виждаше разтворената врата на апартамент 3С. На прага стоеше униформен полицай. Представи му се и бе допусната в апартамента, където беше пълно с детективи от отдел „Убийства“, фотографи, патрулни полицаи, съдебномедицински лекари, помощници на областния прокурор и всички останали обичайни гости на сцената на убийство. Огледът на сцената на местопрестъпление е замислен по принцип като организирано и методично провеждано мероприятие, но въпреки всичките списъци, правила и процедури на полицейските управления, той по правило се превръща в напрегнато и хаотично събитие.

Сара си проби път през неспокойната тълпа (някой дори си бе позволил да запали цигара, което бе стриктно verboten 1 1 Забранено (нем.). — Б.пр. ) и бе спряна от мъж, когото не познаваше — детектив по убийствата, доколкото можа да прецени. Стоеше пред нея, блокирайки пътя й, грамаден като канара. Над петдесетте, явно пияч, започващ да оплешивява, висок, здрав, враждебно настроен.

— Ей! — избоботи той. — Коя си пък ти? — Преди да успее да му отговори, детективът продължи: — Не знаеш ли, че смятам да повикам официално всеки, когото не съм включил в списъка? И освен това че ще започна да искам от всички вас доклади в писмена форма?

Тя въздъхна и овладя раздразнението си. Извади кожената книжка, в която бе сложена значката й, и тъкмо понечи да отговори, когато някой сложи ръка върху рамото й.

— Сара. — Питър Кронин, бившият й съпруг, продължи, обръщайки се към другия детектив: — Това е Сара Кехил, от бостънския отдел на ФБР. Сара, това е новият ми началник капитан Франсис Хърлихи. Франк, не помниш ли, че ти сам даде съгласието си?

— Аха — намръщено потвърди Хърлихи. Погледна я за миг, сякаш си бе позволила да каже нещо неуместно, после се извърна към групичка неуниформени мъже: — Кориган! Уелч! Намерете пликове за веществени доказателства. Искам онази бутилка „Хенеси“ и чашите в умивалника.

— Здрасти — проговори Сара.

— Здравей — каза Питър. Двамата си размениха вежливи, но хладни усмивки. — Виж какво… не можем да открием никакви приятели или роднини на покойната, така че се налага да те помоля да идентифицираш тялото.

— Питах се защо ме покани тук. — Питър никога не й правеше услуги, нито лични, още по-малко професионални, ако нямаше някаква лична изгода.

— Освен това прецених, че ще можем да си помогнем взаимно.

Капитан Хърлихи се обърна пак към Сара, сякаш се бе сетил за нещо. Веждите му бяха смръщени.

— Мислех, че федералните не се занимават с убийства, освен ако не става дума за индиански резервати или нещо още по-шибано. — На устните му се появи усмивка. — И още си мислех, че вие само вървите след полицаите.