Джоузеф Файндър - Часът нула

Сара си сложи латексови ръкавици и попита:

— Насилвана ли е вратата?

— Никакви следи.

— Все пак са свалили отпечатъци, надявам се?

— Разбира се.

Продължаващият неуморно да щрака с апарата си фотограф извика на Питър:

— Проверихте ли в отделението над вратата?

— Ама тази наистина е била от суперкатегория — промърмори Питър.

— Жилището не изглежда претърсвано — отбеляза Сара. — Вероятно не е обир. Някой от съседите чул ли е изстрела?

— Не. Нейна приятелка се обадила на номер 911, съобщила, че не се е появявала, но естествено не оставила името си. В местния участък проверили, че живее сама, и взели ключ от домоуправителя. Който между впрочем не изглеждал съсипан от мъка по повод случилото се. И без това искал да я гони от апартамента.

— Е, добре, сега е получил каквото е искал — отговори Сара. — Къде е съдебната лекарка?

— Ето я. Рина Голдман. — Питър направи знак на жена малко над четирийсетте, с дълга посребрена коса, очила с рогови рамки и бледо лице без грим. Беше облечена в бяла манта.

Двете със Сара се здрависаха, без да свалят латексовите ръкавици.

— Знаем ли нещо за времето на смъртта? — попита Сара.

— Посиняването не се променя, така че е поне преди осем часа. Освен това не е била премествана — заяви Рина Голдман. — Няма следи от разлагане, но и не би могло да има толкова рано в това студено време. Излязла е от фазата на ригора 3 3 Трупно вкочаняване (мед.). — Б.пр. , следователно са изминали най-малко двайсет и четири часа.

— Сперма?

— Не забелязах, поне не от пръв поглед. Ще мога да кажа със сигурност след два часа.

— Вероятно няма да намерите следи — обади се Сара.

— Защо? — учуди се Питър.

— Като изключим факта, че Вал имаше абсолютното правило да изисква от клиентите си да използват презервативи…

— Ами ако е изнасилване… — прекъсна я той.

— Няма следи за такова нещо — намеси се лекарката.

— Няма — отекна Сара. — Освен това явно не е бил клиент.

— Хайде сега — възрази Питър. — Как можеш да твърдиш такова нещо?

Сара посочи очилата на масичката до леглото. Рамките бяха тежки, черни и старомодни.

— От нея знам, че никога не приема клиенти в апартамента си. Освен това не си е носила очилата, когато е била убита. Много са грозни, за да ги слага редовно… всъщност изобщо не си спомням да съм я виждала с тях. Използваше контактни лещи, но както виждаш, и тях не си е сложила.

— Да, наистина е така — изненадано потвърди Рина Голдман.

— Разбира се, не можем да изключим възможността да е бил някой неин недоволен клиент, който я е проследил до дома й — продължи разсъжденията си Сара. — Борила се е, нали?

— О, да. Има рани, които може да са получени при отбрана. Има и следи от контузии по ръката, вероятно докато се е пазила от ударите. — Голдман се наведе над тялото и посочи с тънкия си показалец главата на Валери. — Наранявания и по лицето. Ето тук например.

— Ясно — заключи Сара. — А нещо за прострелната рана?

— Типична контактна рана от огнестрелно оръжие — намеси се Питър. — Косата изглежда опърлена. Трябва да е било едрокалибрено оръжие.

— Изглежда е калибър 357 — отговори лекарката, — но това е само предположение. Освен това има индикации за изстрел от упор. — Имаше предвид прашинките горящ барут, забили се в кожата по краищата на раната, които говореха, че е стреляно от близко разстояние.

Сара изведнъж почувства, че й призлява, но успя да се овладее.

В кухненския бокс симпатичен млад негър, облечен в двуреден син блейзър, внос от Италия, и нагизден с шарена вратовръзка, ловко прибра празна кутия от бира в хартиен плик за веществени доказателства. Това бе партньорът на Питър, сержант Тиодор Уилямс, безспорно най-добре облеченият полицай в целия екип. Беше няколко години по-млад от Питър и очевидно по-добър в разследването на убийства.

До кухненската масичка с пластмасов плот се бе изправил техник от отдела за латентни отпечатъци — възрастен чернокож с отпуснати рамене — и деликатно нанасяше с фина четка праха, който техниците наричаха помежду си „самодивски прах“, върху бутилка „Бейлиз айриш крийм“. После сне отпечатък от бутилката върху чиста прозрачна пластмасова лепенка „Сирчи“.

— Е, кой ще налети да убива момиче на повикване? — попита Питър. — Клиент?

— Съмнявам се — отговори Сара. — Казвала ми е, че работи само на повикване по телефона и най-често използва хотелски стаи.

— Да, но тези огледала… — със съмнение започна той.