Фридрих Незнански: Кутията на Пандора

— Но няма да го бъде, Дробот, нищо повече не очаквай освен затвор, там ще си пукнеш!

Романова плю и вдигна телефона да извика дежурните.

Грязнов се пробуди от дрямката и се огледа — видя само сиви стени без прозорци и метална врата, заключена отвътре с много особена брава.

— Имам нес кафе в кабинета, ще донеса и топла вода — каза той и стана да отключи.

Но само след минута рижавата му глава отново се появи от коридора.

— Момчета — закрещя той, — седим си в този мавзолей, а навън е пълно с танкове! И бронетранспортьори!

Всички скочиха, но Грязнов влетя в стаята, като че ли носен от ураган, превъртя се във въздуха и падна възнак. Вратата бавно се отвори цялата, на вратата се изправиха десет-петнадесет момчета с петнисти униформи и калашници в ръка — командосите на КГБ.

— Стой! Не мърдай!

— Какво става, момчета? — промълви Романова и разпери ръце, сякаш искаше да закрие всички зад гърба си.

Чу се изстрел. Шура изохка и взе да се свлича надолу, хванала рамото си. На вратата стоеше Красниковски с все още димящ пистолет. И тогава, без да мисли за нищо и като се проклинаше, че не беше взел пистолета, Турецки му се нахвърли и двамата се запремятаха по пода.

— Не стреляйте! — викна изпод него Красниковски.

Командосите щяха да се оттеглят, но разбраха, че Красниковски дава заповедта само от страх за собствения си живот. Един излезе напред и изкомандва:

— Всички да залегнат на земята, дискетите дайте тук!

Но Грязнов вече се беше надигнал и без да се мери, стреля в най-близкия, онзи изпусна автомата, падна на колене, после рухна на пода. Той стреля пак и пак, но ръката му с пистолета вече беше простреляна от куршуми. Изруга, притисна ранената ръка до стомаха си, изпусна пистолета.

С неочаквана пъргавина Беса-Дробот се мушна под металната маса на принтера. Един от въоръжените младежи пусна цял откос и металната грамада погреба навеки Мишка Киряк. Гончаренко хвана забравения бастун на Мойсеев и с всичка сила цапардоса втория командос.

Меркулов и Шахов се мъчеха да повдигнат тежкото тяло на Шура Романова, а тя само повтаряше «нищо, нищо, няма нищо».

Други двама командоси откъснаха Турецки от подполковника, веднага му сложиха белезници и избутаха тримата — с Грязнов и Гончаренко — в ъгъла, където вече седеше на стол Шура, бяла като платно, и до нея стояха невъоръжените Меркулов и Шахов.

— Властта в страната се поема от Държавния комитет по извънредното положение! От името на ГКЧП сте арестувани! — заяви Красниковски.

— Вася, «Кобилицата»! — извика Борко.

Монахов с разтреперани пръсти натискаше клавишите. Автоматен откос направи Борко на решето, уцели Монахов, кръвта му заливаше компютъра, а той все още натискаше клавишите, докато на екрана не се изписа «КОД КОБИЛИЦА УНИЩОЖЕН». Монахов се усмихна на екрана с последната си усмивка.

«Здрасти, Алексей!

Пиша ти във Франкфурт, където сега, както разбрах от телеграмата, отразяваш състезанията по лека атлетика, без да се отбиеш у дома. Извинявай, че не отговорих на писмата ти от Япония, но знаеш ли, тук от 19 до 21 август стана малка каша на високо ниво. Може би поради твоята адска, както се изразяваш, заетост в областта на спортната журналистика не си обърнал внимание на такова незначително събитие. В такъв случай ме извини и този път, че те занимавам, губя ти времето и те откъсвам от твоите работи.

Впрочем спомням си, че винаги си ни молил да ти записваме разни историйки, които да използваш в гениалните си творения, и щедро заплащаше в рубли сюжета. Нямам претенции за хонорар и мога да ти разкажа една историйка гратис.

Ти изчезна от Москва, като остави бившата си жена и сина си на моите грижи точно в момента, когато „тази патка“ (цитирам) се забърка в мръсната история с трупа. Приятелю, винаги ти е било криво, че на Ника й липсва интелект и смелост. И непрестанно търсеше тези качества у други жени. Изглежда, най-после си ги открил в неограничени количества у последната си избраничка, както става ясно от позата й по бикини на снимката, която ми изпращаш.

Но случаят „Ника“ не е толкова безнадежден. Накратко казано: тя спаси човечеството от Трета световна разрушителна атомна война.

И ако ти хрумне да се засмееш на тези думи, така ще те сплескам от бой, че ще виеш от болка — не си забравил, че съм майстор на спорта по самбо, нали? Следствието, което проведох заедно с моите хора, установи, че човекът, намерен от нея убит, е носел на шефа си ядрените кодове, но не ги е дозанесъл естествено, след като е бил пречукан. След известно време започна жестоко преследване на Ника: тези псета-убийци от тайното сборище са мислели, че бившата ти жена е свързана с убития и че тя е задигнала кодовете. Не се спряха пред нищо: заплахи, арести, убийства, дори киднап — отвлякоха твоя Кеша.