Фридрих Незнански: Кутията на Пандора

Хукна обратно към редакторската вила, която вече цялата гореше, опипа навсякъде покритата с борови иглички земя, от страх не се сещаше къде е могъл да изтърве ножа. Ръката му се натъкна на нещо твърдо, той се зарадва, но не беше ножът, а някакво желязо. О, «желязо» ли? — то проблесна с разноцветни скъпоценни камъчета, беше лопатка, с каквито във филмите за едно време сервираха торти в чиниите; в бързината и без очила онзи не беше забелязал, че е изпаднала от куфара. Циклопа погледна натам, където беше спрял джипът. Майко мила, Очиларката беше разпилял цяло богатство! Циклопът забрави и нож, и Монголец, ръцете му трескаво затрепериха, той напъха в пазвата си всичко, което намери, докато пожарът още не беше събрал цялото село…

Два дни по-късно слезе от влака в Новоросийск, продаде за три бона едно от бижутата на битпазара, повече не биваше да остава в Новоросийск, веднага щяха да го надушат. Взе парахода за Одеса, защото беше чувал, че там правели очни операции, не искаше за цял живот да остане едноок. Когато отиде в болницата, разбра, че списъкът на чакащите е запълнен за две години напред. Естествено, купи си дрехи, намери си и прилична стая под наем. Хазайката го просвети: да купи подарък на някоя лелка от регистратурата и тя ще го запише без ред. Той не купи нищо, а подари пръстен със синьо камъче, по-късно научи, че се казвало сапфир. На следващия ден му направиха операцията, възстановиха му окото, остана само белегът на бузата.

Продаде останалите финтифлюшки, изпрати на майка си доста пари, за себе си остави само едно колие за талисман, и без това не можеше да му вземе много пари, камъните не били истински, имаше и едно повредено листенце. Огърлицата много му харесваше, той си мечтаеше как ще се запознае с някое момиче, което ще се казва например Надежда или Наталия… Разбира се, парите бързо свършиха, нали продаваше всичко евтино, нищо не разбираше, пък и се страхуваше. И като обявиха комсомолски набор за целините, защо да не замине, да опита? Момчетата от бригадата бяха свестни, не като простаците на Монголеца; завърши вечерна гимназия, оставаше му само последният клас, и влезе в икономически институт, пак вечерно…

— Нататък не е интересно, Константин Дмитриевич, даже е скучно, чак сега истински усетих живота, когато станах на петдесет и пет и срещнах Ника, своята съдба…

— Боже мой, аз го търся този човек, Очилатия, цяла година вече! Мишка Киряк, Михаил Кирякович Дробот, Михаил Кирилович Дробот, убиеца на майка ми. Моля ви да не казвате нищо на Ника, колието вече е неин талисман. Миналото няма да се върне и Дробот е отдавна в небитието.

— Моля да подпишете протокола. Огледът е завършен. Всички са свободни.

Дежурният следовател се скъса да демонстрира своята обективност.

Консервна кутия, бутилка от водка, остатъци от хляб, касетофон. Три велосипеда до дървото. И един москвич — модел 82-а. Четиримата младежи довършиха набързо почнатия пикник. Единият беше с уокмен и слушалки на главата, втората беше девойка, грозничка, сипаничава. Другите двама бяха млади момчета, играеха на «21». Онзи със слушалките вдигна празната бутилка и я подуши. Извика високо:

— Татяна, тази бутилка не е помирисвала водка!

— Водка имаше преди три месеца! — също високо отговори момичето и мигом притисна пръст на устните си: откъм пътя се чу слаб шум на кола. Компанията веднага скочи и се втурна — не, не към москвича, а към добре маскираната между дърветата волта. Младежът със слушалките зае шофьорското място и когато в далечината се зададе ягуарът, леко потегли, като едновременно вдигна радиотелефона:

— Тринайсети! Грязнов! Грязнов!.. Александра Ивановна, вие ли сте? Тук Четиринайсети! Следвам автомобила, тъмносин ягуар, номер 27–27 МЮО, движи се към града. Изпратете смяната на разклона… Какво? Не чувам! Нищо не виждам, стъклата им са огледални, спазвам дистанция!.. Александра Ивановна! Отзад се задава БМВ-то. Същото! Ще го пусна напред!

Свали слушалките с рязко движение и наду музиката. Намали скоростта и подкара на зигзаг, сякаш се закачаше с БМВ-то, то избипка и ги изпревари с пълна скорост отдясно. Компанията във волгата размаха ръце през прозорците с весел смях. Шофьорът на БМВ-то им хвърли злобен поглед. На задната седалка до слаб мъж с очила седеше майор Роман Гончаренко и пушеше невъзмутимо.

На разклона двама от ягуара се преместиха в БМВ-то и проблясвайки с огледалните прозорци, тъмносиният красавец направи обратен завой.