Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

Старши лейтенант Горелик се хвърли към прозореца и изкрещя като невменяем:

— Минал е по дъска от съседния апартамент, но той е в другия вход. Затова сме го изтървали!

Жилището на Ника пак се изпълни с хора. Горелик и шофьорът литнаха надолу по стълбите със скоростта на звука.

Ирина наливаше Ника с чешмена вода, а самата Ника успокояваше всички: «Не съм превишила степента на самоотбрана, нали, Константин Дмитриевич?»

Полковник Романова и прокурорът криминалист Мойсеев пазеха на вратата и не пускаха Шахов, вдигнал Кешка на ръце.

Меркулов стоеше до стената и втренчен гледаше Ника — не Ника, той гледаше колието, едно от златните листенца беше нащърбено, а в орнамента проблясваше латинско N…

Щом се съвзе, протегна ръка към телефона, завъртя:

— Обажда се Меркулов от прокуратурата на РСФСР. Спешно пратете дежурната следствено-оперативна група за извършено убийство. Диктувам адреса…

Меркулов затвори и с нетърпящ възражение глас каза на всички присъстващи:

— Ирина взима Кеша и Горелик ще ги откара у нас, вкъщи. Виктор Степанович се налага да остане, както и ти, Семьон. Шура, щом пристигне групата, отиваш на «Петровка»…

— Защо не тръгваме наникъде? — огласяше Кеша входното антре с вика си. — Лельо Шура и чичо Семьон, защо не ни пускате с чичо Витя вътре?

Ника отиде при тях, взе сина си от Шахов и каза едва чуто:

— Мъничкият ми, сега ще отидеш с Ира на едно място, и аз скоро ще дойда.

— Ура! Ирка ми позволява да свиря!

Ника го целуна и пак много тихо каза:

— Божичко, какъв си ми глупавичък!..

Върнаха се Горелик и Митя: в апартамента от съседния вход намерили един инвалид със запушена уста и завързан за инвалидната си количка…

— Чичо Толя! Карай ни по-скоро на едно място! С Ира! Там ще свиря с тромпета!

Ника като отнесена гледаше как се затваря автоматичната врата на асансьора, без да чува, че Меркулов я пита нещо. Когато разбра, докосна красивата огърлица и замислено отговори:

— Виктор Степанович ме е чакал пял живот и това е залогът за нашето бъдеще.

Тя не забеляза кога Шахов се доближи до нея, но усети ръката му на раменете си.

— Константин Дмитриевич, това колие попадна у мен при много тягостни обстоятелства преди доста години. Струва ми се, че много ви заинтригува. Защо?

Меркулов извади снимката от вътрешния джоб:

— Майка ми. Тя беше убита. Също преди доста години… заради тази огърлица…

Шахов пребледня, белегът на бузата му изпъкна.

— Константин Дмитриевич… Не е възможно…

От улицата се чуха сирените на милиционерските коли.

— Не е възможно… Трябва… длъжен съм да ви обясня. Щом свърши всичко… това.

Следствено-оперативната група пристъпи към огледа. Дежурният следовател загуби ума и дума, щом видя сред свидетелите началничката на Московската криминална милиция, двамата прокурори от Републиканската и Градската прокуратура, министъра. Веднага стана ясно, че разследването по убийството на избягалия от затвора Транин ще бъде проведено максимално обективно и не заплашва с никакви юридически последици Вероника Славина.

Номенклатурната къща от червени тухли, построена от Стопанското управление на бившия Министерски съвет, в която живееше Красниковски, се намираше на спирката на метрото «Фрунзенска». Грязнов, Монахов и Турецки пристигнаха със сервизно пикапче като водопроводчици. Съсредоточени, с ватенки и ботуши, те носеха сандъчетата с инструментите, гумени маркучи и всичко друго, необходимо за работата. Портиерката леля Фрося ги посрещна като синове:

— Най-после, момчета, благодаря ви, от една седмица сме поръчали майстори, съседите тука, все големи хора, се оплакват: клозетите не са наред и разни мръсотии им плували навън.

Бригадата тръгна по етажите, за да търси къде е повредата, докато не стигна целта — вратата на другаря Красниковски, прочутия борец против организираната престъпност, в миналото не по-малко известен боксьор полутежка категория, шампион на «Динамо»

Грязнов отвори сложните чужбински ключалки доста бързо с връзката ключове — имаше ги от един професионален крадец и бяха над двеста ключа. Всъщност Грязнов твърдеше, че в предишния си живот е бил професионален крадец и явно е запазил и в сегашния някои стари навици. Посетителите очакваха да видят апартамент, обзаведен съответно с данните, получени от тайното разследване. Но пред очите им се ширна средно голям спортен салон — почти без мебели, на пода имаше тюфлеци, а от тавана висеше боксьорската круша. До прозореца блестеше с металните си части задграничен уред за мускулна гимнастика, каквито ползуват културистите по света. Къде ли в това царство на грубата физическа сила може да са скрити крехките малки дискети?