Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

— Изглежда ми свестен човек, Александра Ивановна — зарадва се Турецки — у Ника освен Шахов беше и Ирина, която не беше виждал, откакто беше заживял втори живот.

— Защо не — съгласи се Меркулов, — наистина, днес е неделя и какво ли друго бихме могли да направим…

— Аз сигурно съм излишен, Константин Дмитриевич — обади се Мойсеев.

— Не се прави на беден роднина — отговори Романова вместо Меркулов, — ако ти се прибира, спасявай се и толкова!

— Напротив, ела с нас — възрази Меркулов, — ти си добър физиономист, а ние почти не познаваме Шахов. Но като нахълтваме цялата компания, поне вино можехме да намерим.

— Днес сутринта си напазарувах на «Петровка», докараха невиждани чудеса, холандска бира — взех цял кашон. Хайде, Александър, качвай се на моята кола и давай към Матвеевка.

— Някой няма ли да ми услужи с пари на заем? — попита Турецки, но изведнъж се сети: — Всъщност поради моята кончина не знам кога ще ги върна, защото съм заличен от щата на прокуратурата.

— Стига глупости. На, имам 25 рубли. Ето и още пет.

Меркулов прерови всичките си джобове да събере 18 рубли. Мойсеев постоя замислен, отвори портфейла си и извади тлъста пачка нови банкноти.

— Ти си страшен, Семьон! — хлъцна Романова.

— Моите момчета ни оставиха две хиляди. Вземете, Саша, колкото ще ви трябват.

— Много благодаря. Възможно ли е да се отбием за десет минути на «Неглинка»?

— Какво ще търсиш там?

— Трябва да отскоча до музикалния магазин. Няма да се бавя.

— Ще купуваш ноти за Ирка ли?

— Не, не, да видя нещо за Кеша.

Колко различни бяха — усмихнатата синеока Ирина с пепелявата коса до раменете и късо подстриганата меланхолична Вероника, кестенява и с очи като морски бури. Същевременно и колко си приличаха: като две сестри, едната от които е наследила чертите на бащата, а другата — на майката. Но не това е важното. Те бяха реални. Бяха такива, каквито трябва да са истинските жени на планетата и каквито Шахов почти не беше срещал.

В стаята Инокентий Славин спеше дълбоко, изкъпан след тежкия път и нахранен с чер хайвер. Понякога стенеше в съня си, Ника и Ирина тичаха от кухнята в стаята, но лицето му беше пак безметежно и ъгълчетата на устните му потръпваха в сънена усмивка. Ника стоеше до прозореца и дълго оглеждаше улицата, сякаш очакваше някаква опасност.

В креслото, склонил глава встрани и скръстил огромни ръце пред гърдите си, спеше шофьорът Митя.

— Не се безпокойте, другарко Славина — събуждаше се той при всяко появяване на Ника, — стените са отвесни, балкони няма, на шестия етаж сме, никой не може да се вмъкне.

Старши лейтенант Горелик, който смени сержантите от Криминалната милиция, дежуреше пред входа долу.

Виктор Степанович отново и отново препрочиташе шифрограмите с дати 17 и 18 август 1991 година:

«Строго секретно. Входяща шифрограма. До членовете на Министерския съвет на СССР. Лично.

Във връзка с извънредната обстановка в страната и катастрофалното положение на съветската икономика на 17 август тази година в 17 часа се свиква извънредно заседание на Министерския съвет на СССР. Присъствието ви е задължително. Министър-председател на СССР В. С. Павлов.»

«Моля да обясните причините за неявяването си на 17 август…»

«Моля да се явите на 19 август т.г. на спешно заседание… във връзка с възможното въвеждане на извънредно положение… информирайте ме лично за състоянието на повереното ви министерство…»

«Съгласно постановлението си от 17 август т.г. Министерският съвет на СССР събира сведения и изготвя списъци на изявени екстремисти и саботажници измежду видните специалисти в министерствата и ведомствата, които спъват икономическите реформи и подлежат на възможна изолация. Моля в Министерство на икономиката да се изготви подобен списък за около 20 30 души.

Следваше лична бележка от Павлов:

«Уважаеми. Виктор Степанович! Какво става, да не сте болен? Защо не се явихте на извънредното заседание? Обсъдихме вашата докладна записка за кризата в народното стопанство. Другарите Янаев, Бакланов, Крючков и аз се отнесохме с внимание към вашето предложение за подобряване благосъстоянието на народа и по-точно за земеделската реформа, за идеята да се предоставят земеделски парцели до 1,5 декара за селскостопанска дейност на желаещите градски жители. Телефонирах ви, но не ви намерих нито в работата, нито вкъщи. Чакам ви в Кремъл. Надали си представяте колко близки са до осъществяване плановете ви. Край на перестройката. Взимаме властта в свои ръце. Предстоят драматични дни. Стискам ви крепко ръката. Ваш Павлов.»