Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

— Двеста и петдесет хиляди чифта белезници?! — Ръката на генералния прокурор с чашата замръзна във въздуха.

— Това е само в Псковския завод. А преди месец са получени от американците сто хиляди. Заприходени са неизвестно от кого, но никога не са постъпвали на склад. А вие казвате — трудно може да се повярва, че е заговор, кой ще се занимава с преврати…

— Триста и петдесет хиляди чифта белезници?! — отново възкликна генералният прокурор на републиката. — Вие разбирате, другари, те могат да направят преврат всеки момент, ето какво значи всичко! Трябва незабавно да вземем мерки!

— Донесох ви показанията на Гончаренко, ето в два екземпляра, четете. Много впечатляващи сведения. Сега Грязнов разработва с него операция за проникване до този Бес. А на мен ми дайте да видя какво са надробили Амелин и Чуркин.

— Александра Ивановна, вашите сътрудници спят ли въобще някога? Грязнов например или вие самата…

— Нещо не се получава през тази седмица, другарю генерален прокурор.

— Почакайте тук, в приемната, сега идвам — каза мъжът на средна възраст, който изслуша обърканите обяснения на Гончаров, че много пъти бил идвал тук, получавал бил инструкции, пари и прочее, а сега му трябвал някой от колегите. Да споменава думата «Вече» и да показва картата му било строго забранено. Но мъжът се държеше така, сякаш точно появата на майор Гончаренко бе очаквал.

Действието се развиваше в модерното здание на улица «Качалов», на територията на секретния обект, скрит от любопитните погледи с висока чугунена ограда.

Милиционерската волга се притаи на паркинга. С помощта на подслушвателната техника Грязнов следеше поведението на Гончаренко и се ориентираше в обстановката. В униформеното копче с герб на майора имаше скрит микрофон с големината на карфичка.

След две минути мъжът заведе Гончаренко на втория етаж, до вратата с табелка «К. Чесноков, заместник-началник отдел». Отвори му вратата и се оттегли като дискретен служител. Зад бюрото седеше спортен тип мъж с живи очи и прошарена коса, съратник на Гончаренко от международните полети с оръжието, човек от групата на Бил с прякор Чесновия.

Той стана от бюрото и протегна ръка. Ръкостискането му беше силно и сърдечно.

— Къде изчезна, Гончар? Предстои ни важна работа, от теб ни вест, ни кост. Пращахме да те търсят вкъщи. Там никой. Обадихме се в службата. Бил си по важна задача. Разкри ли най-после всички убийци? Я да те видя? Блед ми се виждаш, отслабнал. Но иначе — същият!

— Така си беше — потвърди Гончаренко, — здравата се потрудихме във Вилнюс, после в Рига…

— За ваши подвизи в митницата ли гледахме по телевизията?

— Подписал съм да пазя тайна.

— Колко сме били секретни — засмя се Чесноков и смехът му беше писклив като на жена, не се връзваше с мъжествената му външност.

Като се насмя, каза сериозно:

— Сега към деловата част. Имам нещо за тебе, драги.

Но Гончаренко го прекъсна:

— Трябва да се видя с Беса. Случаят е много спешен и важен.

— Не те разбирам. Тук няма никакъв Бес.

— Бил ми каза. Беше планирано пътуване до Сочи. И аз трябваше да участвам. Но тогава отпадна. А сега имам един извънреден факт! Извънреден! Нали разбираш какво имам предвид! И ако Беса разбере, че не си ме свързал с него в такъв момент, с тебе направо е свършено. Ясно ли е? Докладвай му. Искам лична среща. Останалото аз ще му обясня.

— Не търпи ли отлагане до сутринта? — попита Чесновия.

— До сутринта ще бъде късно.

Грязнов се усмихна: нашият Рома навлезе в ролята си; такива сме си, колега, нахални. Жалко, че си бивш колега.

Чесновия още се колебаеше. Накрая го измисли:

— Сега ще се свържа с ръководството, то да реши.

Гончаренко отвори минерална вода с отварачката, която видя на масата, глътна чашата на един дъх. Чесновия погледна майора от милицията, избра номера и без обръщение каза няколко думи:

— Тук един от групата на Бил иска спешно среща с шефа. Какво ще кажете?

Гончаренко седеше неподвижен на стола. Събираше сили за следващата битка. И битката не закъсня: след половин час на вратата застана генерал-лейтенант Феоктистов от Държавна сигурност. Гончаренко изтръпна, но успя да преглътне страха си.

Генералът го изгледа.

— Казали сте, че носите извънредно важни новини. Да ги чуем.

Но Гончаренко стана още по-непреклонен:

— Ще говоря с вас само насаме, другарю генерал!

Чесноков се засмя:

— Хайде стига, Гончар! Кой командва тук, да му се не види!