Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

В девет Гончаренко излезе от стаята: вратата не беше заключена, в коридора нямаше охрана и пътят към изхода беше свободен. Наблизо чакаше такси волта с подставен шофьор.

— Николай? Гараж за таксита номер три? — попита Гончаренко според уговорката.

— Тъй вярно, Рома — беше отговорът.

— До улица «Качалов».

— С удоволствие, другарю майор. Вячеслав Иванович помоли да направите корекция в плана, вижте бележката.

Николай даде на майора да прочете няколкото реда, Гончаренко пребледня, а шофьорът взе от разтрепераните му пръсти бележката, драсна кибрита, смачка пепелта в дланта си и я изхвърли през прозореца. Колата потегли към парка «Соколники». Гончаренко погледна в ©гледалото за обратно виждане. На около 50 метра зад тях се движеше друга таксиметрова волга. В нея беше Грязнов с групата си. Операция «Вече» започваше.

— … Нищо не знам! Кълна се, нищо не знам! Амелин ми каза, принуди ме, заплаши ме!

— Какъв беше паричният израз на заплахата, Харолд Олегович?

Чуркин вдигна глава и уплашено погледна Мойсеев. По лицето му се стичаха сълзи, той неспирно се секнеше и храчеше в замърсената си кърпа — беше смръкнал доста голяма доза амоняк.

— Паричен?! Да не съм рушветчия, Семьон Семьонович?! — изквича и млъкна: нали са го следили, значи са наясно и за «Славянски базар»… изобщо за всичко. Няма полза да шикалкави, трябва да признае всичко, само признанието ще го спаси. — Обеща ми поста главен прокурор на Москва.

— А за себе си?

— Какво «за себе си»?

— Какъв пост предвиждаше?

— Генерален прокурор на РСФСР.

— Подслушали сте в стола разговора между Бабаянц и Турецки…

— Караше ме да подслушвам всички разговори — прекъсна го Чуркин — и му докладвах. Каза, че на нас са ни нужни съмишленици, че трябва да знаем какво става в Московската прокуратура.

— На кои «вас»?

— Каза, че има голяма сила зад гърба си, че нашата държава не се нуждае от така наречените демократи и че скоро ще имаме нов ред…

Сега дойде мигът Мойсеев да го прекъсне:

— Нов ред ли? А не ви ли е говорил и за «окончателното разрешаване»? Защо ме гледате така? Не знаете ли кой е измислил новия ред и окончателното разрешаване? Не? Адолф Хитлер.

— Амелин ми каза, че евреите трябва да бъдат изтребени — пошепна Чуркин. — Но аз… аз съм против такива… крайности!

— Моля ви, Чуркин, не ме интересуват личните ви виждания по еврейския въпрос… И така, кого писахте за съмишленик в установяването на «новия ред»?

— Знам само кои са противниците, Семьон Семьонович.

— Турецки, Бабаянц?

— Да… Вие.

— Зимарин?

— Той ненавижда Зимарин. И се бои от него. Но…

— Какво «но»?

— Там отношенията са по-объркани. Не съм в течение.

— Друг?

Чуркин пак си избърса очилата и носа, изреди няколко имена.

— И те ли трябваше да бъдат премахнати като Бабаянц и Турецки? Какво? Не ви чувам.

— Да…

— Кой уби Бабаянц?

— Не знам точно кой, Семьон Се… Не бях там.

— Къде «там»?

Чуркин мълчеше.

— Значи не сте били в имението на княгиня Подворска, когато Гена е бил умъртвен, така ли? И не сте били на улица «Веерна», когато Красниковски е убил майор Биляш от КГБ?

— Значи и това знаете… за Красниковски. Кълна ви се, не бях в течение, само се досещах, никого не съм убивал, кълна се. Аз не мога да убия и мишка.

— Колко трогателно. Каква е ролята на Красниковски?

— Той дава заповеди на Амелин.

— На кого друг?

— Не знам… не знам имената.

— Кой ви предаде записа с гласа на Турецки?

— Амелин.

— И по какъв начин щяхте да установите «новия ред»?

— Не знам. Нямам нищо общо. Само помагах на Амелин. Той нищо не ми е говорил за Красниковски. Аз сам си вадех заключенията.

— Като сте подслушвали разговорите на своите господари?… Къде и с кого се срещахте чрез посредничеството на Амелин?

— С никого, честно. Той и Красниковски ходеха в Кремъл.

— В Кремъл ли?!

— Да. В Кремъл. Но аз оставах в колата, спирахме на Манежа.

— И за какво ходеха там?

— Не знам. На някакви заседания. Днес имат много важна среща, но на мен ми се каза, че присъствието ми не е необходимо.

— Кой ви го каза?

— Амелин.

— По-рано защо ви взимаха?

— За охрана.

— Значи «човекът с пушка»? Кой уби врачката Балцевич?

— Каква врачка?! За никаква врачка не съм чувал, кълна се! Казах ви всичко! Друго нищо не знам! Аз съм никой! Принудиха ме! Унижаваха ме! Никъде не ме взимаха! Даже не ми даваха пари. А животът толкова поскъпна…