Фридрих Незнански - Кутията на Пандора

Но Феоктистов щракна с пръсти във въздуха и Чесноков мълниеносно се омете от собствения си кабинет.

— Макар да съм ви се заклел във вярност, другарю генерал, но сведенията се отнасят единствено за ръководителя на нашето «Вече». Нямам право да ги съобщя на никой друг: трябва да видя Беса веднага, незабавно. Вече казах, утре ще бъде късно.

— За какво се отнася? — поиска да уточни Феоктистов.

— Само на него мога да кажа, другарю генерал.

— Добре. Чакайте ме тук. Сега се връщам.

— Втората кола да е готова, следвайте ги на не по-малко от 500 метра — нареди Грязнов по радиотелефона, — ще ви охранявам до края на града, след това продължавате сами.

След няколко минути Феоктистов се върна с Чесноков.

— Следвайте ме — сухо каза той, — и вие, Чесноков.

Черната лимузина БМВ излезе от «пощенската кутия». Гончаренко си седеше, без да се оглежда, сякаш пътят изобщо не го интересуваше, само когато си бършеше потта от челото, незабелязано поглеждаше циферблата на часовника си, в стъклото се отразяваше пътят зад тях, през три коли ги следеше милиционерската волга.

Но когато излязоха извън града, Гончаренко повече не видя познатата кола и макар да знаеше, че точно така трябва, сърцето му се сви. «Ти сам си надроби тази попара, Роман, сега си я сърбай» — каза му Грязнов. Сега майорът даваше мило и драго да не беше изкуствената патица, примамката, а просто да участваше в поредната операция, каквито беше провел безброй, откакто работеше в милицията.

Шофьорът на БМВ сви по страничен път. Генерал Феоктистов подаде на Гончаренко черна лента.

— Такова е правилото. Новаците пътуват до боса с вързани очи.

Гончаренко успя още веднъж да погледне пътя: далеч отзад му се мярна таратайка с два велосипеда на горния багажник. Никаква друга кола.

Колкото и да се мъчеше да запомни завоите, скоро загуби ориентация. След час и половина спряха, превръзката му бе свалена. Бяха навлезли в гъста гора. Минаха близо километър пеша и неочаквано излязоха на шосе, където видяха луксозна кола непознат модел с огледални стъкла. От прозореца се протегна ръка:

— Пропуск?

Гончаренко с цялото си възможно самообладание подаде пластмасовата карта. Нещо в колата изръмжа, не моторът, вратата сама се отвори и Гончаренко бе поканен на задната седалка. Той пак избърса сухото си чело: в далечината се движеше група велосипедисти. Майорът си даваше главата, че единият е оперативничката Танка Мозговая.

Генералният прокурор на републиката довършваше трета бутилка минерална вода.

— Мисля да не правим очна ставка Амелин — Чуркин, безпредметно е. А, другари? — попита той, когато присъстващите се запознаха с всички материали.

— Китайски церемонии — каза Турецки. — Всички са една паплач, и Амелин, и Красниковски, и най-вече Чуркин. И да е истина, че Крючков е начело, при нас е самият генерален прокурор на Русия. Ще ги изловим един по един…

— Другари, боя се, че няма време да ги ловим един по един. Сега ще се свържа с нашия президент. Ей Богу, не очаквах всичко да е толкова реално. Наистина отдавна се говори за заговор, старият апарат няма тъй лесно да се предаде, и само съветският президент не ще да го разбере. Заобиколил се с лайнари, пардон, неговата нерешителност — а, мисля, и нежелание — за прокарване на реформите създаде благодатна почва за консолидиране на старата гвардия. Не съм сигурен кого ще подкрепи народът, хората искат ред, страната е на ръба на кризата във всички области на живота… Ох, какво да ви обяснявам!

Генералният пак си наля вода в кристалната чаша и стана от бюрото:

— Другари, отивам в Белия дом, при руския президент. Мисля, че с него ще разработим програма за действия в републикански мащаб. Благодаря ви за огромната работа, за верността към демокрацията, за доверието най-сетне. Поемете си задачите, оставете заговорниците на мен. Неделя е, починете си, от утре ще си поемете задълженията, натоварени сте донемайкъде. Грязнов и онзи… как беше…

— Гончаренко.

— Да де. Пипнете въпросния Бес, следете Красниковски… Няма какво да ви уча. Не можете да покриете и армията, и КГБ, и другите политически сфери. Аз ще направя всичко, което зависи от мен…

На Кузнецки мост двама шофьори се караха кой да плати смачканата броня на единия и счупения фар на другия. Зяпачите се наслаждаваха на забавната сценка.

— Между другото, при нашата Славина, малката, е министърът Шахов, неописуема любов се зародила помежду им. Дали да не се срещнем с него, а, Константин? Ще го питаме за мнението на кабинета по този въпрос.