Фридрих Незнански: Кутията на Пандора

Оперативничката Татяна Мозговая се обърна към «шизофреника» с насочен пистолет:

— Гражданино, оставете веднага майора!

Онзи се сви и уплашен погледна оперативниците.

— Кой сте вие? Как се казвате?… Защо мълчите, все едно — в Криминалната милиция ви чака такъв разпит, че всичко ще си кажете.

— Таня, той е Беса — отговори Гончаренко и поглади майорската си униформа, — има в пазвата две кутии, които открадна от къщата на Красниковски.

19 август, понеделник, 1 ч и 15 мин.

Температурата в компютърната зала не надвишаваше 16°, но присъстващите не усещаха студа. В помещението с печатащите устройства Романова слушаше объркания разказ на Гончаренко. В очите на майора светеше плаха надежда.

— Той има там жесток дворец, пълно е с полуголи жени, има басейни с топла и с гореща вода. Когато ме заведоха, той плуваше с момичетата в басейна. Чаках го цял час. Казах, че искам да говоря с него насаме… Както ми беше наредено, разправих всичко за Биляш, Валерия и Артур. Отначало не ми повярва, току ме поглеждаше изпод очилата, пусна още веднъж картата ми през апарата и освети ръката ми на рентген. Генерал Феоктистов му се мазни и най-смешното, знаете ли как го наричат всички там? Скъпи.

— Защо «скъпи»?

— Просто «скъпи» и това е.

В помещението с терминалите Меркулов и Турецки задаваха въпрос след въпрос на Беса, но той не отговори нито на един; Виктор Шахов седеше отстрани и внимателно следеше неспокойните движения на Беса. Неочаквано стана от стола и без да поиска разрешение от следователя, твърдо заговори:

— Стига сме си играли на жмичка, гражданино. Знаем името ви. И не сте никакъв боец от невидимия фронт, който и да е измислил тази легенда, вие или обкръжението ви. Вие сте просто пладнешки разбойник. Започнали сте да създавате нелегалната организация «Вече» преди много-много години с пари, спечелени с убийства на невинни. Пред вас е Константин Дмитриевич Меркулов, чиято майка сте убили собственоръчно заради дребни бижута. Та как се казвате сега, Михаил Кирякович Дробот?

Меркулов се хвана за сърцето, спря втурналия се към него Турецки и извади нитроглицерина от джоба си.

— Защо… как така…

— Ами той никак не се е променил, само е остарял и се е спаружил за тези трийсет и пет години. Веднага го познах, добър физиономист съм. А като започна да си потърква носа ето така, с дланта отдолу нагоре, вече съвсем се убедих.

Беса сложи ръка на гърдите си и заговори бързо, толкова бързо, че вече не можеха да го спрат:

— Да, Дробот съм, Михаил Кирякович И какво от това? Какво знаете вие за мен, жалки същества? И как смеете да ме съдите? Кои сте вие?! Да не съм ограбвал за себе си? Богатството е вятър — аз спечелих неограничена власт и тя е най-важното.

Влезе Романова и се спря изненадана. След нея дойдоха Борко и Гончаренко. Само Вася още свещенодействаше пред екрана, а Грязнов седеше до него като истукан и спеше с отворени очи.

Като се възползва от секундната пауза, Турецки попита:

— И какво направихте със «златното» куфарче на Берия, след като през петдесет и шеста убихте подполковника от Държавна сигурност Федотин и го изгорихте жив в Тайнинка?

— А, той не умря, само се чална. Посещавах го в болницата. Нищо не помнеше. Какво съм го направил? Каквото трябва. Мои — чувате ли, — мои пари има на влог във всички чужди банки! Това лайно Крючков на колене ми лази, както преди него лазеха и други и ще продължават да лазят. Ако поискам, ще ги позлатя, ако искам, ще ги съсипя. Вие сега нямате какво да ядете, а при мен цяла армия се къпе в злато.

Меркулов гледаше седналия пред него неспокоен старец и не успяваше да го съчетае с образа на майчиния си убиец, който беше градил във въображението си десетки години. Беше се заклел, че ще убие Дробот със собствените си ръце, и можеше да го направи още тук, беше готов да отговаря пред закона за възмездието, но вече знаеше, че няма да го направи. Нищожна твар, която се хвали с властта си над председателя на КГБ! Колко пък е нищожен тогава самият шеф на Държавна сигурност!

— Защо ви трябваха тези дискети, Дробот? — попита Шахов.

— Как защо? Но вие не гледате с нашите очи, не можете да ни разберете. Говоря за нас, истинските патриоти. Не искам перестройка, не искам Горбачов. Не искам и вашия Елцин също. Защо ли? Защото не мога да гледам как равнодушно унищожавате, по дяволите, нашата руска родина, нашата свръхдържава. Това, към което ни води Горбачов в съзаклятие с Елцин, то е по-страшно от всякакви заговори на ЦРУ и НТС [14] Руска емигрантска организация. — Б. пр. . Към разрушение, ето накъде ни водят те и всички вие, псета долни! Пука ви, че американците и ционистите действат по план за съсипването на нашата руска империя, нашата свръхдържава. Но аз няма да допусна анархия. Няма да допусна да дойде краят на нашата многонационална държава. Няма да позволя да бъде разрушена нейната сила и мощ! Няма да допусна, господа демократи! Щипна ли куфарчето, всички ви ще строя мирно!