lovech - Profesionalistite

- Дори с прословутото бахамско движение? - попита иронично криминалистът.

- Имам червена лампа.

Пуласки се запъти към буса, все още с гащеризона, калцуните и шапката за баня.

- Преоблечи се, новобранецо. Мисля, че ще смутиш пътни­ците, облечен така.

- А, да.

Сигналната лампа наистина помогна и не след дълго бяха на терминала. Излязоха от буса и докато Пуласки се грижеше за багажа, а Том уреждаше връщането на колата, Райм остана до Поатие. Мястото беше пълно с местни и туристи, въздухът беше прашен и непрекъснато се чуваха ударите и подсвиркванията от строежите. И се носеше онзи неизменен парфюм - ми­ризмата на дим от огньовете по сметищата.

Райм заговори:

- Съжалявам за случилото се край укритието на снайпери­ста, ефрейторе. Заместник-комисарят имаше право. За малко да стана причина за смъртта ти.

Поатие се засмя:

- Нашата работа не е като на аптекарите или на зъболекари­те, капитане. Не всички се прибираме у дома всяка вечер.

- Въпреки това не се държах компетентно. - Тези думи на­право го обгориха. - Трябваше да предвидя нападението.

- От много скоро съм истински полицай, капитане, но не е възможно човек да предвиди всичко случващо се в тази професия, поне според мен. Работата ни наистина е щура. За­плащането е ниско, опасности, политиците на върха, хаос по улиците.

- От теб ще излезе добър детектив, ефрейтор.

- Надявам се. Със сигурност се чувствам по на мястото си тук, отколкото в отдела по лицензи и инспекции.

Една светкавица заслепи Райм и той чу сирените. Полицей­ска кола нахлу на висока скорост в летището и си запроправя път през движението.

- А, последните веществени доказателства - каза Поатие. - Притесних се, че няма да пристигнат навреме.

Че какви доказателства бяха това, зачуди се Райм. Имаха всичко налично от стрелбата по Морено, както и от апартамен­та на Анет Бодел. Водолазите се бяха отказали да претърсват залива за гилзите от оръжието на Бари Шейлс.

Ефрейторът махна на колата.

На волана беше младият полицай, който дойде при тях в „Саут Коув Ин“. С пликчето за веществени доказателства в ръка той излезе и отдаде чест - и към двамата мъже, пред които стоеше.

Райм устоя на нелепия порив да стори същото в отговор.

Поатие взе чантата и благодари на полицая. Още едно по­тупване на изпънатите пръсти по челото и полицаят се върна в колата си, потегли на скорост, като отново пусна сирената и лампите, макар да беше изпълнил мисията си.

- Какво е това?

- Не се ли сещаш? - попита Поатие. - Доколкото си спом­ням, в книгата си съветваш полицаите да душат въздуха, когато обработват местопрестъпление.

Райм се намръщи, приведе се напред и вдъхна.

От чантата се носеше уханието на пържени рапани.

55.

Сссс, сссс....

В кухнята си Джейкъб Суон пиеше верментино, приятно италианско вино, в конкретния случай - от Лигурия. Продължи да точи японския си нож, но не резеца. Този беше двайсет и един сантиметров модел „Деба“ за кьлцане и за отстраняване на големи късове месо.

Сссс, ссссс, ссссс...

Плъзгаше ножа от едната страна до другата по арканзаското точило - така предпочиташе да остри. Никога в кръг.

Беше към осем вечерта. На грамофона му свиреше джаз. Китаристът Лари Коруел. Беше отличен изпълнител на джаз стандарти, на собствени композиции и дори на класически про­изведения. „Павана за покойната принцеса“ беше ненадмината негова интерпретация.

Суон стоеше с престилка пред дъската за рязане върху кух­ненския остров. Малко преди това беше получил есемес от управлението, с което го хвалеха за работата му през деня и потвърждаваха, че е взел правилното решение, като е отложил нападението срещу Сакс. Тази вечер можеше да се оттегли. И той се възползваше с пълна сила.

Светлината беше приглушена, щорите - свалени, завесите - дръпнати.

В известен смисъл във въздуха се усещаше романтика. Суон погледна жената, която седеше наблизо. Косата ѝ беше спус­ната, тя беше с една от неговите фланелки, черна, и по кари­рани боксерки, също негови. Струваше му се, че усеща цветно ухание и някакви подправки. Мирисът и вкусът са неразривно свързани. Суон никога не готвеше нищо важно, когато беше на­стинал или синусите му бяха възпалени. Защо да хаби усилие­то? Да се храниш в такъв момент беше равносилно на това да използваш храната само като гориво.

Грехота.

Жената, която се казваше Карол Фиори - странно име за британка - също го погледна. Ридаеше тихичко.

От време на време простенваше като преди. Карол, бегачката, която се приближи към него преди малко в уличката и про­вали опитите му да отстрани Амелия Сакс. Един удар по шията и после я пъхна в багажника. Потегли бързо и се прибра у дома. По-късно щеше да се занимае с детектива.