lovech - Profesionalistite

- И сега мислиш, че отговорът е „да“.

Той кимна.

- На Бахамите едва не убиха теб, Майкъл и мен заради моя пропуск. Няма да се случи отново.

- И така, според мен ми казваш, че вече си се оперирал за последен път.

- Точно така. Каква беше репликата от онзи филм, койго ме накара да гледам? Хареса ми. Макар че тогава вероятно не съм го показал.

- Кой филм?

- Някакъв криминален. Доста отдавна беше. Героят каза нещо като: „Човек трябва да познава възможностите си.“

- Клинт Истууд - отбеляза Том. - Вярно е, но можеш да ка­жеш и „Човек трябва да познава силните си страни“.

- Такъв си оптимист! - Райм вдигна лявата си ръка и се взря в пръстите си, после я свали. - Това е достатьчно.

- Това е единственият избор, който можеше да направиш, Линкьлн.

Той повдигна въпросително вежда.

- Иначе ще остана без работа. И няма да намеря човек, за когото да се работи толкова трудно.

- Радвам се - промърмори Райм. - Вдигнал съм летвата дос­та високо.

След това разговорът и неговата странна промяна изчезнаха като сняг върху горещ покрив на кола. Мъжете замлъкнаха.

Два часа по-късно вратите на операционната се отвориха и оттам излезе друг лекар. Отново всички очи се спряха върху облечения в зелена престилка мъж, но това беше хирургът на Сакс и той се отправи право към Райм и Том.

Другите хора тръгнаха към автоматите за кафе, зачетоха списания или изпращаха съобщения, а хирургът погледна два­мата мъже и каза:

- Операцията мина добре. Тя е добре. Будна е и пита за вас.