lovech - Profesionalistite

- Не е останало нищо - оповести специалистката на НРОС по съкомуникации на контролния панел до него, млада жена с коса на кок, който изглеждаше болезнено стегнат. Гласът ѝ беше лишен от емоция.

Картината на монитора ясно показваше, че наистина не е ос­танало нищо освен петролен разлив и отломки.

И дим, много дим.

Не е останало нищо...

Линкълн Райм и Амелия Сакс, заедно с Мецгър и специа­листа по съобщителни средства, се намираха в микробуса на станцията за наземен контрол на НРОС на Ректор Стрийт в До­лен Манхатън.

Райм хвърли бегъл поглед към останките от дървесина, пластмаса и поклащащ се върху водата лъскав петрол. Допреди трийсет секунди те представляваха трийсет и три метровия до­миникански товарен кораб, който приятелят на Робърт Морено, Хенри Крос, по-известен като Енрико Круз, беше насочил към „Маями Роувър“, нефтеното съоръжение на „Американ Петро­лиум Дрилинг енд Рифайнинг“ на брега на Флорида.

Специалистката докосна слушалките си:

- Пристигна доклад за втори взрив под вода, шефе. На около двеста и петдесет метра дълбочина.

След малко видяха на монитора с висока резолюция малки мехурчета на морската повърхност. Това беше всичко. Райм предположи, че колкото и голяма да е била последната бомба, предназначена да унищожи източника на нефт, огромното ко­личество вода бе оказало смекчаващ ефект.

Райм погледна през стъклената врата, която разделяше кара­ваната на две, Стаята на смъртта на Станцията за наземен кон­трол. На слабата светлина забеляза мъжа, който току-що беше причинил разрушенията - и беше спасил живота на хората на съоръжението, както и на голяма част от източното крайбрежие на Флорида.

Забравил онези, които го наблюдават, Бари Шейлс се нами­раше на пулта за управление на безпилотни самолети. На Райм това му приличаше на пилотска кабина в самолет. Шейлс седе­ше, видимо доста спокоен, в удобен кожен стол и гледаше към пет монитора с плосък екран.

Ръцете на служителя на НРОС се намираха върху джойстикове, макар че от време на време той завърташе или натискаше едно от другите около хиляда копчета, циферблати, превклю­чватели и компютърни клавиши.

Райм забеляза, че някой е прикрепил колан към стола, провиснал на пода незакопчан. Със сигурност беше шега.

Шейлс беше сам в тъмната стая, която явно беше звукои­золирана, за да не се разсейва той от колегите си - или от по­сетители като Райм и Сакс днес. Да изпращаш смъртоносни послания от високо без съмнение изискваше изключителна концентрация.

Специалистката, която поддържаше жива връзка с охраната на „Американ Петролиум“ на нефтеното съоръжение и също натискаше някакви бутони, зададе няколко въпроса и обяви на Мецгър, Райм и Сакс:

- Не са потвърдени никакви повреди по „Маями Роувър“ или искрогасителите. Няма ранени, с изключение на неколцина с болки в ушите.

Не беше неочаквано, след като огромна самоделна бомба се беше взривила на осемстотин метра от тях.

Преди половин час, докато беше разглеждал доказателства­та, Райм изведнъж беше осъзнал, че някои неща не съвпадат. Беше провел шест телефонни разговора и беше заключил, че може би предстои нападение. Беше се свързал с Мецгър. Пос­ледва яростен спор във Вашингтон и в НРОС. Да объркваш военновъздушните сили изискваше много упълномощаване от Пентагона и по-висшестоящи; щяха да изгубят часове, докато получат разрешение.

Мецгър, разбира се, имаше решение. Беше се обърнал към Бари Шейлс, който така или иначе беше на път към сградата на НРОС, за да събере личните си вещи - Мецгър обясни, че пилотът решил да напусне.

Предвид ужасяващите последствия, в случай че предсто­ящото нападение е успешно, и наближаващия краен срок - въпрос на минути, бившият офицер от въздушните сили охотно се беше съгласил да помогне. Беше докарал безпи­лотния самолет от Хоумстед до място точно над товарния кораб и го беше оставил да се рее там. Корабът очевидно беше изоставен - бяха видели екипажа да се качва на лодка и да отплава. Когато призивите корабът да смени посоката си бяха пренебрегнати, Шейлс изстреля ракета „Хелфайър“, която удари предния трюм, където Райм предположи, че се намира самоделната бомба.

Право в целта.

Сега Шейлс смени курса на безпилотния самолет и започна да следи малката лодка с екипажа, който беше напуснал кораба преди двайсет минути. На монитора се появи лодката, която се носеше по вълните далеч от съоръжението и експлозията.

Райм чу гласа на Бари Шейлс от закрепените за тавана тонколони: