lovech - Profesionalistite

Райм реши, че доста му допада тази съдържателна фраза. Щеше да я запомни.

- По-точно парафин с променени молекули, ароматно съе­динение и циклоалкан... О, и някои алкани.

Шейлс примигна два пъти.

- Или на разбираем език: нефт.

- Нефт ли?

- Точно така. Следи от него бяха намерени по дрехите и обувките на Морено и неговия телохранител. Би трябвало да се е оказал върху тях преди нападението ви, когато са били на срещи в „Саут Коув Ин“. Не се замислих много - на Бахамите има рафинерии и складови съоръжения. Но после осъзнах нещо друго: сутринта, когато умира, Морено се среща с някак­ви хора, за да говорят за поставянето на началото на транспорт­ни и селскостопански дейности там като част от Движението за местна власт. Но освен това знаехме, че торове, дизелово гори­во и нитрометан са били доставени преди седмици в неговите компании. Ако тези компании все още не са били учредени, за какво са му тези химикали?

- Свързахте нефта с вероятна бомба.

- Знаехме за съоръжението от първоначалното разследване на плановете на Морено за десети май. Тъй като той шумно се обявяваше против „Американ Петролиум Дрилинг“, може би в крайна сметка компанията беше мишена на истинско нападе­ние, а не само на протест. Мисля, че в неделя или в понеделник той се е срещнал с работници на съоръжението - може би за да получи актуална информация относно охраната. А, имаше и още едно нещо, което не се връзваше. Сакс го разгада.

- Когато Морено идва в Ню Йорк по-рано този месец, един­ствената среща, на която не кани преводачката си, е срещата с Хенри Крос във фондацията „Класни стаи за Америка“. Защо не? Повечето срещи са невинни - Морено няма да допусне тя да превежда, ако на срещата става въпрос за нещо нелегално. Ами срещата с Крос? Ако беше невинна, какво лошо има Лидия Фостьр да присъства, дори да не ѝ се налага да превежда? Това ми подсказа, че може би не е толкова невинна. Крос ми разказа за мистериозния син реактивен самолет, който Морено вижда. Е, не можахме да намерим нищо, свързано със сини реактивни самолети, които да съвпадат с това, което вижда Морено. Точно това би казал някой на полицай, за да отклони вниманието му - каза Сакс.

Райм заговори отново:

- „Класни стаи за Америка“ има представителства в Ни­карагуа, откъдето са доставени дизеловото гориво, торовете и нитрометанът. Няма как да е било съвпадение. Проучихме Крос и разбрахме, че всъщност е Круз и че с Морено имат история. Братът на Круз, който бил най-добър приятел на Мо­рено, е убит в Панама по време на инвазията. Това го е на­строило срещу Съединените щати. Проучихме записите на пътуванията на Круз и кредитните му карти и открихме, че вчера е заминал за Насау.

- Моят човек в полицията на Бахамите откри, че той и Море­но са наели товарен кораб преди месец. Напуснал е пристани­щето тази сутрин. Полицията нахлу в склада, където е бил на­товарен корабът, и откри следи от експлозивни вещества. Това ми беше достатъчно. Обадих се на Шрив, а той се обади на теб.

- Значи все пак Морено не е бил невинен - прошепна Шейлс и хвърли поглед към Мецгър.

- Никак даже. Свалили сте лош човек, пилоте - каза Сакс.

Летецът погледна шефа си. Изражението му беше трудно разгадаемо. И противоречиво. Един начин на тълкуване беше: „В крайна сметка беше прав, Шрив. Беше прав.“

- И това нямаше да е единственият му проект - добави Райм.

Разказа им за подслушания телефонен разговор, който Нанс Лоръл им беше прочела на първата среща в понеделник.

Планирал съм още много такива послания...

- Бари - каза Мецгър, - ще изпратя нашите посетители. После бих желал да поговорим в офиса ми.

Последва пауза, достойна за Нанс Лоръл. Най-накрая лете­цът кимна.

Мецгър ги изпрати до изхода през паркинга и сърдечно им благодари.

Отвън Райм мина през отрязаната част от тротоара, за да пресече улицата и да стигне до буса, който ги чакаше. Сакс мина през бордюра. Райм забеляза, че потрепна и леко изпъшка от болка, докато го правеше.

Тя скришом го погледна, сякаш за да види дали е забелязал смръщването ѝ, и после бързо погледна напред.

Заболя го. Сякаш току-що го беше излъгала.

А той отговори с лъжа - направи се, че не е забелязал.

Те пресякоха улицата към вана. После Райм спря инвалидната количка насред тротоара. Амелия се обърна.

- Какво има, Райм?

- Сакс, трябва да поговорим.

98.

Телефонът звънна точно навреме.

Какъвто и да беше, Вълшебника беше точен. Шрив Мецгър седеше зад бюрото си в някак пустата НРОС в този съботен следобед, гледаше мигащата светлинка на магическия си чер­вен телефон и внимателно слушаше трелите на звъна, които му се струваха като птича песен. Чудеше се дали да не го остави да звъни.