lovech - Profesionalistite

И никога повече да не приеме обаждане от този мъж.

- Мецгър на телефона.

- Шрив! Как си? Разбирам, че си чул за интересните раз­вития там горе. Лонг Айланд. Знаеше ли, че преди бях част от Медоубрук? Не играеш голф, нали?

- Не.

Изпусна обръщението „господине“.

- Говорихме си за повдигане на обвинения срещу Спенсър. - Гласът отново стана вълшебнически, нисък и дразнещ.

- Можем да започнем дело... ако искаме - отвърна Мецгър.

Той свали очилата си и избърса стъклата им. В тази страна за разлика от Великобритания не беше задължително изнасянето на поверителна информация да се смята за престъпление, освен ако не шпионираш за друга нация.

- Да, ами, ще трябва да подредим приоритетите си, разбира се.

Вълшебника имаше предвид пиар проблемите. Може би беше по-смислено да не продължават случая, за да не се добе­рат медиите до историята.

Да, ами...

Мецгър извади нокторезачката. Но нямаше какво повече да реже. Завъртя я разсеяно върху бюрото и я прибра.

- Добра работа по инцидента във Флорида. Интересно как лошото разследване се оказа добро. Като фокус. Дейвид Копърфийлд, Худини.

- Всички са арестувани.

- Радвам се да го чуя.

Сякаш клюкарстваше за Холивуд, Вълшебника изрече:

- Сега трябва да ти кажа нещо, Шрив. Там ли си?

„Колко бодро ми връчва смъртната присъда.“

- Да, продъжавай.

- Обади ми се един приятел от Лангли. Един човек, който наскоро беше в Мексико.

Ме-хи-ко.

- Един определен човек - повтори Вълшебника. - Помниш ли го?

- В Рейноса? - попита Мецгър.

- Да, това е мястото. Познай какво? Той почива извън Санта Роса, близо до Тихуана.

- Така ли?

- Да. И очевидно все още има планове да доставя специал­ните си продукти в близко бъдеще. В много близко бъдеще.

Значи Рашид ал-Барани се беше преместил на западното крайбрежие, за да се скрие.

- Току-що е бил забелязан със свои приятели, но те ще си тръгнат сутринта. И утре през целия ден нашият приятел ще бъде сам в малка приятна вила. И добрата новина е, че турис­тическият съвет няма нищо против едно посещение от нас. За­това се чудех дали можеш да изготвиш преработени планове за пътуване за одобрение. Подробностите ще пристигнат скоро.

Нова ЗСЗ?

„Не ме ли уволняват?“ - зачуди се той.

- Разбира се, веднага ще се заема. Но...

- Да? - попита Вълшебника.

- Ами онези срещи? Проблемите с бюджета? - попита Мецгър.

Последва пазуза.

- О, комитетът насочи вниманието си върху други проблеми - отбеляза след малко Вълшебника. - Ако имаше някакви про­блеми, щях да ти спомена за тях, не мислиш ли?

- Сигурно щеше. Разбира се.

- Разбира се.

Щрак.

Петък, 26 май

VIII

Ако се движиш...

99.

Сутринта на операцията

Райм, следван от Сакс и Том, се движеше бързо с инвалидната количка по коридора на болницата към чакалнята на опера­ционната, където пациентите могат да поседят с приятелите и семейството си, докато не ги отмъкнат, за да ги срежат.

- Мразя болниците - рече Сакс.

Райм беше в доста добро настроение:

- Наистина ли? Защо? Персоналът е тоолкова любезен, а хра­ната - тоооолкова хубава. Имат най-новите списания. И всички магии на модерната медицина. Ако ми простите алитерацията.

Амелия кратко се изсмя.

Само след пет минути, когато лекарят се появи и се ръкува с всички, забеляза функциониращата дясна ръка на Райм и пръс­тите.

- Добре - каза той. - Това е много добре.

- Старая се.

Лекарят обясни това, което всички знаеха: операцията щеше да продължи около три часа, може би малко повече. Престоят в реанимацията се очакваше да бъде около час. Хирургът щеше да ги потърси тук след края на операцията, за да им каже как е минала.

Излъчвайки увереност, мъжът им се усмихна и отиде да се подготви.

Медицинската сестра, красива афроамериканка с престилка с кученца, дойде и се представи, широко усмихната. Страшно е да те упоят и да те разрежат, а след това да те зашият. Някои медици не оценяваха травмата, но не и тази жена, която се гри­жеше за спокойствието на всички. Най-накрая каза:

- Готова ли сте?

Амелия Сакс се наведе и целуна Райм по устните. Изправи се и накуцвайки, последва сестрата по коридора.

- Ще бъдем в реанимацията, когато се събудиш - извика той.

Тя се обърна:

- Не ставай глупав, Райм. Прибери се вкъщи. Разреши някой случай или нещо такова.

- Ще бъдем в реанимацията - повтори той, докато вратата се затваряше и тя изчезна.

След миг мълчание Райм каза на Том: