lovech - Profesionalistite

- Лошо, не мислиш ли? Няма да може да види как се случва. Това е тьжно.

Чевал беше основната връзка на Роберто Морено на Бахамите.

- Може би ще го види - отвърна Круз. Не го вярваше, но го каза, за да убеди Чевал, който носеше кръст от конски косъм на врата си. Круз не вярваше в задгробния живот и знаеше, че скъпият му приятел Роберто Морено е толкова мъртъв, колкото щеше да бъде сърцето на правителството, което го уби.

Чевал, който щеше да ръководи Движението за местна власт на Бахамите, щом всичко стане готово, беше ключов фактор в организирането на днешния план.

- Има ли някакви кораби? Следи от наблюдение? - попита Круз.

- Не. Никакви.

Круз беше сигурен, че никой не подозира какво ще се слу­чи. Бяха изключително внимателни. Единственото му опасение беше по-рано през седмицата, когато в офиса на „Класни стаи за Америка“ на Чеймбърс Стрийт се появи сексапилна черве­нокоса полицайка, за да разпитва за посещението на Роберто на първи май. Първоначално се изненада, но Круз се беше справял с някои доста презрени хора - членове на „Ал-Кайда“ напри­мер и бунтовници от „Сияйния път“ - и не се стряскаше лес­но. Беше разсеял детектив Сакс с истинската история за „белия човек“, вероятно от НРОС, който проследил Роберто. После я разсея още повече е някаква измислица за син частен самолет.

„Син самолет за зелен хайвер“ - помисли си той сега и се усмихна. На Роберто щеше да му хареса.

- Лодката готова ли е? - попита Круз Чевал.

- Да. Колко ще се доближим? Искам да кажа, преди да на­пуснем кораба?

- На два километра би било добре.

В този момент петимата мъже от екипажа щяха да се качат в малка бърза лодка и да се отправят в обратна посока. Щяха да проследят движението на кораба на компютъра. Можеха да уп­равляват от разстояние. Ако джипиесът или автопилотът отка­жеха, на мостика беше монтирана камера и щяха да наблюдават как корабът се доближава до крайната си цел.

В нея се взираха сега мъжете.

Маями Роувър беше единственото нефтено съоръжение на „Американ Петролиум Дрилинг енд Рифайнинг“ в региона, на петдесетина километра от брега на Маями. (Името му беше комично: то вече не блуждаще никъде и беше пристигнало директ­но от Тексас по криволичещия път със скорост от четири възела.)

Преди месеци Морено и Круз бяха решили, че петролната компания ще бъде мишената на най-голямото им „послание“ досега - „Американ Петролиум“ беше откраднала големи пар­цели земя в Южна Америка и беше преместила хиляди хора, на които беше предложила жалко селище в замяна на подписите им върху документи за преместване, които повечето не можеха да прочетат. Морено беше организирал поредица от протести в Щатите и на други места през последния месец. Протестите имаха две цели. Първо бяха извадили на светло престъпленията на „Американ Петролиум“. И второ - дадоха кредит на доверие на предположението, че Морено само говори. Щом властите решиха, че той иска да направи просто обикновен протест, за­губиха интерес към него.

Именно затова никой не продължи по следите, които можеха да разкрият какво ще се случи днес: щяха да блъснат кораба в „Маями Роувър“. След удара двеста и петдесет литровите бидо­ни, съдържащи смес от дизелово гориво, торове и нитрометан щяха да експлодират и да разрушат съоръжението.

Морено и Круз бяха решили, че това само по себе си, макар и голям удар, не беше достатьчно. Да убият около шейсетина работници и да унищожат най-голямото нефтено съоръжение на югоизток? Приличаше на действията на горкия човек, който блъсна самолета си в сградата на Отдела за държавните прихо­ди в Остин, Тексас. Уби неколцина души. Създаде малко про­блеми, обърка движението.

Но скоро всичко беше постарому в столицата на Тексас.

Това, което щеше да се случи днес, беше много по-лошо.

След като първоначалната експлозия унищожи съоръжени­ето, корабът щеше да потъне бързо. На кърмата имаше втора бомба, която щеше да се издигне на повърхността близо до из­точника. Детонатор мареограф щеше да предизвика друга екс­плозия, която щеше да унищожи както тарана, така и пръсте­новидните искрогасители. И понеже няма да има какво да спре изтичането, нефтът щеше да се излее в океана - по деветнайсет тона на ден, двойно повече от това, което изтече по време на нефтения разлив в Мексиканския залив.

Повърхностните течения и вятърът щяха да помогнат на нефтения разлив в мисията му да унищожи по-голямата част от източното крайбрежие на Флорида и Джорджия. Можеше да стигне и до Северна и Южна Каролина. Пристанищата щяха да затворят, превозите по вода и туризмът щяха да приключат завинаги, милиони щяха да пострадат от огромния икономиче­ски удар.