lovech - Chovekat ot FBR

ГЛАВА

1

По границата между Централна и Западна Вирджиния се издигат планинските вериги на Алигейните и Апалачите: те напомнят ръбовете на изтъркан кътник, пробил с мъка челюстната кост. Назъбени, ерозирали върхове стърчат безредно отвъд горската ивица и се спускат в почти успоредни склонове през прорезите на американския юго­източен масив.

На около петдесет километра от Уайтъвил, където нагъването на земната кора е било най-силно и в резултат са се получили най-острите върхове със стръмни склонове, се издига назъбена скала, известна с името „Секирата“. По каменното лице на скалата пълзеше малка група алпини­сти, които си подбираха бавно пътя нагоре със странните, безсмислени движения на бръмбари, попаднали във вода - поне така изглеждаше на пръв поглед. Тази част от скалата бе като гладка стена на кристал. Сякаш удар с гигантски чук бе разцепил катастрофално вековните скали и оставил след себе си неочаквано гладък, вертикален отломък. Този участък бе най-трудният за изкачване и алпинистите го бяха избрали точно заради това. Те не гонеха височини - а и такива тук нямаше: стремяха се към преодоляване на трудности.

Водачът на свръзката достигна до площадка с ширина около шейсетина сантиметра, която се издаваше от почти гладката стена като зъб на трион. Той се набра внимател­но нагоре, заби клин в една цепнатина и закачи карабине­ра 11с пружината към него. Прокара въжето през халката - и хората отдолу бяха подсигурени.

Ръцете му трепереха от напрежение и той ги отпусна отстрани, за да си починат. Наблюдаваше внимателно идващите след него. Най-близо до издатината бе млада жена. Гъвкава и слаба, тя се катереше нагоре като паяк. Следваше с привидна лекота осигуреното от водача трасе и създаваше впечатление, че може да се изкачи като понесена от въздушен поток, без помощта на въжето и силата на ръцете си. Но третият под нея имаше затрудне­ния. В неформалната номенклатура на спорта водачът бе известен като Аса, защото първи изкачваше набелязаната цел. Младата жена бе Спайди (Паячето), а мъжът на средна възраст под нея - Рич (Богатия). Това, разбира се, не бе неговото истинско име: прякорът бе присъда за богатството му.

Рич бе направил грешка. Поради излишна смелост или прекомерна самоувереност бе пренебрегнал трасето, вни­мателно избрано от водача, и бе поел нагоре по самостоя­телен траверс. Двете трасета на изкачване бяха успоредни: не се отклоняваха повече от метър може би, но това се оказа критично. Удобните за хващане места, които го бяха подмамили, излязоха неподходящи и Рич бе хванат като в капан някъде по средата, без да може да продължи нагоре или да отстъпи. Като скачач, който осъзнава по време на скока си, че земята под него се е разтворила в дълбока яма, Рич нямаше друг избор, освен да падне.

Водачът се опита с викове отгоре да насочи краката му към позиция, която да поеме част от теглото му, но той не бе в състояние да приема вече каквито и да било съвети. Младата жена стигна до издатината и водачът я издърпа върху нея.

- Трябва да се пусне - каза водачът. - Стегни се. Ще се наложи да го издърпаме.

На около шест метра под тях тялото на Рич се затресе неконтролируемо.

- Какво му става?

- Спазми - обясни водачът. Той опъна осигурителното въже, докато Спайди зачукваше втори клин в пукнатината. - Пренапрегнал е мускулите на ръцете и краката си. Трябва да е висял в тази поза най-малко няколко минути.

- Не съм забелязала.

- Задължението е мое, не твое - отвърна водачът.

- Негово е. Защо не извика, защо не каза, че има проблеми?

- От гордост - отбеляза кратко водачът. - А гордостта винаги предхожда падението. Приготви се.

Четвъртият алпинист бързаше към Рич, но закъсня. Спазмите отблъснаха Рич от стената, а водачът и младата жена напрегнаха мускули да задържат опънатото въже. Рич се въртеше на него подобно на човешко махало, тялото му се гърчеше, като че ли бе в пристъп. С помощта на четвъртия алпинист водачът и жената издърпаха Рич върху издатината. Той продължаваше безпомощно да сс гърчи и да крещи от болка.

С мъка го опънаха по корем върху скалната площадка: мускулите му се бореха срещу техните усилия, стремяха се да свият тялото му като зародиш в утроба. Жената седна върху краката му, водачът - върху гърба му. Притиснаха го здраво към скалната повърхност, което бе единственият начин да не допуснат гърчовете му да ги изхвърлят от площадката. Четвъртият алпинист се бе осигурил малко под нея: стъпил върху железните клинове като върху стъпала, той бе освободил ръцете си, за да може да помогне.