lovech - Chovekat ot FBR

Карин извади папка и я бутна към него. Той бързо постави ръката си отгоре ѝ.

- Не започвай със снимки на жертвите.

- Добре.

- Никога не ми е било лесно с тях.

- И аз не си умирам от удоволствие, но откъде знаеш, че те са този вид снимки? Става въпрос за отвличане на деца.

Бекер отмести ръка от папката.

- Отвличането на деца завършва по един от двата възможни начина: жертвата е освободена или жертвата е мъртва. Не търсиш помощта ми за освободени жертви.

- Има и трета възможност. Понякога жертвата просто изчезва.

- Това са деца, взети насилствено от родителя, на когото са присъдени, и отвлечени в някой друг щат от втория родител. Не ме търсиш и за това.

- Защо мислиш така?

- Моят талант не е в тази област.

Карин кимна.

- Добре.

- Освен това решението да ме потърсиш и да говориш с мене ти е коствало страшно много в личен план.

- Така ли?

- Може и да не си толкова прозрачна като мен, Карин, но това не означава, че си абсолютно непроницаема. Какъвто и да е този случай, ти се решила, че си струва цената, което означава, че той е от голямо значение за тебе.

- Да. Прав си.

- Не ми пробутвай снимките. Ще ги погледна, ако се наложи, но искам първо да ми разкажеш за какво става дума. Дай ми възможност да почувствам случая преди емоционалното натоварване от снимките.

Карин пое дъх и започна.

- Става въпрос за деца. - Тя почти шепнеше. - Някакъв кучи син убива деца.

Бе изненадана и смутена от неочаквания порой от чувства, които нахлуха и почти я извадиха от релсите, Гласът ѝ потрепери, а очите ѝ се насълзиха. Бекер протегна ръка да я успокои, но тя се дръпна рязко от него и вдигна предизвикателно брадичка. Когато заговори отново, гла­сът ѝ звучеше гневно и в него нямаше и следа от сълзи.

- Деца - момченца - изчезват напоследък от Ню Йорк, Ню Джърси, Масачузетс, Кънектикът. Изчезват за извест­но време, месец или два - най-продължителният период досега е от единайсет седмици. След това ги намират мъртви.

- Колко?

- Шест - поне за толкова знаем. Първото дете, което влиза в този модел, е деветгодишно момче на име Арнъл Уикър. Изчезва от голям супермаркет в Ъпър Садъл Ривър, Ню Джърси. Осем месеца по-късно същото се случва и с момче от Бетпейдж, Лонг Айлънд. Видяно е за последен път в друг супермаркет. Майка му разрешава да отиде да си купи пица, докато тя избирала обувки. Той повече не се връща. Два месеца по-късно откриват тялото му в торба за отпадъци край магистралата на около петдесетина километра от Бетпейдж.

- Кога изчезва следващото?

- Осем месеца по-късно. Пийбоди, Масачузетс. Откри­ват тялото след шест седмици.

- Колко време след убийството?

- По-малко от четирийсет и осем часа. Отново е било в торба за отпадъци, хвърлена край магистрала.

- И то ли е отвлечено от супермаркет?

- Да.

- Направили сте проверка на всички служители, за да се уверите дали някой от тях не е работил в повече от един от съответните супермаркети. - Това не бе въпрос, Бекер знаеше отговора.

- Само едно лице е работило в два от тях. Питър Стайнхолц е отговарял за щанда за сухи сладки и бисквити в Ъпър Садъл Ривър и в Стамфърд, Кънектикът, откъдето изчезва петото момче. Той е семеен човек, съпруга, две деца.

- Това нищо не означава.

- В досието му е отбелязана само глоба за шофиране в нетрезво състояние преди три години. Има приемливо алиби. Зачеркнахме го от списъка на заподозрените с чиста съвест.

- Търговци на едро? Доставчици? Обслужващ персо­нал? Всеки, свързан по един или друг начин със супермар­кетите? Момчето, което поддържа фурните на сладкаря например.

- Установихме някои отклонения, шест или седем, но всички са с непоклатимо алиби. Разбираш, че не би могло да бъде толкова лесно - иначе досега щяхме да го открием.

- Питам само по навик. Давам си сметка, че се обръщаш към мен, след като си направила всичко възможно, без да имаш резултат. Разкажи ми за четвъртото момче.

- Рики Стайн, Нюбърг, Ню Йорк. Изчезва от училищ­ния двор по време на междучасие. Излиза да играе с другите деца и не се връща. Отначало си помислили, че просто се е заскитал нанякъде, и две седмици го водили като избягал от къщи. После откриват тялото.

- Защо „избягал от къщи“?

- Бил е много активно дете, винаги попадал в разни неприятности. Не е бил лошо момче, а трудно контролируемо. Родителите му казаха, че много често е бягал от къщи, но се прибирал след ден-два. Този път обаче не се връща...

- Колко време минава между откриването на трупа на момчето от Пийбоди и изчезването на това?