lovech - Chovekat ot FBR

- Говори се, че си живял с някаква жена по време на историята с Роджър Дайс.

- Така е.

- И?

Той я гледаше право в очите, без да отговори на въпроса ѝ. Карин се насили да задържи погледа си в основата на носа му. Това ще създаде впечатлението, че го гледа в очите. Разбира се, Бекер няма да се подведе от този прост трик...

- Какво стана с тебе и...

- Синди. С „и“.

- Синди. - Карин се размърда неловко на стола си, кръстоса крака, извърна очи. Спомняше си ясно какво удоволствие бе да се говори с него - когато и на нея ѝ се искаше да бъде също така пряма. Ставаше ѝ неудобно само тогава, когато се опитваше „да му бяга по диагона­ла“ или да не бъде напълно открита с него. Бекер не обичаше заобиколните пътища. Опитите в тази насока винаги го караха да действа, като че ли е добре запознат с играта и само я изчаква да стигне до директна размяна на удари. Точно така се държеше сега.

Ще я накара да го попита отново.

- Заедно ли сте все още?

- Как? Досието е останало непопълнено? - Изглеждаше развеселен. - Тя реши, че с мен се живее трудно. Сигурен съм, че се отнасяш с разбиране към извода ѝ.

- Двамата с тебе всъщност никога не сме живели заедно в истинския смисъл на думата - напомни Карин.

- Права си.

Карин въздъхна.

- Виж какво, нужно ли е да се ровим във всичко това?

- Не, ако искаш да избегнеш разисквания по въпроса.

- Не искам да избягна нищо... Просто не ми се ще да се задълбаваме в миналото. Доста болезнено е, не си ли съгласен?

- Съжалявам. - Бекер смени темата. - Каква длъжност заемаш сега, заместник-шеф на отдела „Отвличане на деца“?

- Откъде знаеш?

- Прочетох досието ти.

- Кога?

- Кога бе последният път? Преди шест месеца.

- Разрешиха ти достъп до досието ми? Докато си в безсрочна отпуска?

Бекер се засмя. Пилотът им хвърли любопитен поглед.

- Разрешават ми да върша куп неща, стига да не го искам по официалните канали. Никой не желае Хатчър да открие името ми на някоя бланка с официално искане.

- Хатчър няма нищо общо с „Отвличане на деца“ - изтъкна Карин.

- Знам. Хатчър е голяма работа: ангажирал е куп хора да го ритат нагоре по служебната стълбица. Единствено­то, което трябва да направи, е да провали още един случай, да хвърли вината върху някой друг - и ето ти го заместник-директор на цялото Бюро.

Карин остави разговора за Хатчър да отмре. Не искаше Бекер да се самонавие до вбесяване с разисквания за бившия му колега Хатчър. Това само щеше да затрудни работата ѝ.

Бекер събра всички списания накуп и ги пусна зад гърба си върху увисналия диван, деформиран от често ползване като легло.

Карин си разреши да го погледне за момент, когато не я наблюдаваше. Десетте години от последната им среща не го бяха изменили много. Потисна горчив смях - това бе така несправедливо... Напрегнатият живот и недостигът на сън бяха изписали ясно на лицето ѝ нейните трийсет и шест години и може би още дузина отгоре. Знаеше, че вътрешният живот на Бекер бе като този на самобичуващ се отшелник, но външно годините като че ли се плъзгаха по него, без да оставят следи. Линията на челюстта му бе все още твърда, коремът - плосък, очите - без издайнически бръчки отстрани... Косата му като че ли се бе прошарила малко повече, но това само добавяше нюанс на изисканост и засилваше чара му. Трябваше да се коригира: бе по-лошо от несправедливо. Сега той изглеждаше дори по-добре.

- И през цялото това време бе отшелник, така ли? - запита тя.

- Отшелник или парий... нека просто да кажем, че живях сам и се чувствах добре.

- Радвам се да го чуя. Имам предвид, че си се чувствал добре

- Което обаче не значи, че ми е харесвало - призна Бекер.

- Колко често прехвърляше досието ми?

Бекер сви рамене.

- Два пъти на година.

- Защо?

Той отново сви рамене.

- Какво се опитваш да измъкнеш? Защо според тебе съм го чел?

- Не ми се правят предположения. Искам да знам. И затова те питам.

- Защо мислиш, че ще ти кажа?

- Смятам, че си повече честен, отколкото хитър - особено когато стане въпрос за жени. Не съм ли права? - Тя докосна ръката му и той неволно се дръпна.

- Теоретизирала си за мене през последните девет години?

- Не са девет. Десет са. И това не бе денонощното ми занимание.

- И поради установената от тебе липса на лукавство си направила извода, че съм студен като камък, така ли?

- Напротив. Мисля, че си най-уязвимият човек изме­жду познатите ми.

За нейна изненада Бекер боязливо отмести погледа си.

След миг заяви:

- Няма да го направя, Карин.