lovech - Chovekat ot FBR

Трябваше да се облече, но първо искаше да се увери, че тя е в безопасност. Бе го била много жестоко, което бе необичайно за нея. Лош знак бе. Той пропълзя до леглото и погледна в дамската чанта върху нощното шкафче. Аш я прерови и намери лекарството ѝ. Всичко беше наред: тя все още има от него, шишенцето бе пълно до половината. Нищо не я заплашваше, щом бе с него. Може би го беше била така жестоко, защото мислите ѝ за грешките му са се оказали по-силни от нея самата. Всичко е наред - той си го заслужаваше.

Аш намери и своите хапчета в чантата ѝ: в пластмасо­вото шишенце имаше поне една дузина. И той не бе в опасност. Тя ще се погрижи за него. Отпусна се внимател­но на леглото до нея и затвори очи. Ще се преструва, че спи - тя предпочиташе да не се занимава с него веднага щом се събуди. Всъщност Аш никога не спеше. Не смееше да се отпусне в сън дори когато бе вземал редовно лекарствата. Но умееше да се преструва: отпусна се и изравни дишането си с нейното - сега и двамата дишаха равномерно. Опита се да мисли за нея, не за болката. Беше толкова щастлив, че тя е до него. Толкова ѝ бе благодарен...

Утре ще излезе и ще ѝ намери телена закачалка - нямаше значение какво трябваше да направи, за да я осигури. Ще попита собствениците на мотела, те ще му помогнат...

- Обичам те, Дий - прошепна той тихо.

ГЛАВА

3

Хеликоптерът се приземи на частното летище, което нормално обслужваше само два едномоторни самолета и безмоторните апарати, с които разхождаха туристи по петдесет долара на човек. Тъй като по-голяма част от клиентите се връщаха на земята разочаровани, меко каза­но, от шума и нестабилността на безмоторния самолет или с позеленели лица от въздушна болест, рядко един и същ човек се решаваше да повтори излета. Полето бе обрасло с бурени, високи почти до коляно, и временната постройка, която служеше и за контролна, и за приемател­на кула, също изглеждаше неподдържана и изоставена. Собственикът на летището бе луд от радост и донякъде изпълнен със страхопочитание от неочакваното появяване на хеликоптер, пълен с агенти на Федералното бюро за разследване. Той забавляваше пилота край плота, който служеше и за билетно гише, и за работно място. Бекер и Карин Крист седяха до срещуположната стена на стаята пред маса от ковано желязо, служила някога за обеди на открито; сега тя бе безредно отрупана със стари списания.

Собственикът донесе на Карин и Бекер пластмасови чаши с нескафе и когато Карин го погледна многозначи­телно, се оттегли при пилота. Опита се да го заинтересува с истории за летене, но той посрещна опитите му само с нетърпеливо изсумтяване: искаше другият да си затвори устата, за да може по-резултатно да подслушва шефката си и легендарния ѝ гост.

Бекер изгледа кафето с отвращение. По повърхността му плуваха неразбити бучки.

Не се бяха опитали да надвикват шума от двигателите на хеликоптера и бяха пътували дотук мълчаливо. Сега за пръв път се обърна към нея.

- Благодаря за разходката с хеликоптер. Винаги съм мечтал да дойда точно на това място.

- Реших, че ще говорим по-добре тук, отколкото някъде из планината - реагира веднага Карин.

Бекер въздъхна.

- Живеех с илюзията, че съм пенсиониран.

- Подвел си се от факта, че не работиш. Истината е, че административно си в безсрочен отпуск по болест. Напра­вих сверка с досието ти.

Карин се загледа в повърхността на кафето, докато го бъркаше. Трудно ѝ бе да срещне очите му след толкова години. А той почти не сваляше погледа си от нея. Спомняше си този негов навик. Всъщност спомняше си много неща, свързани с него - може би всичко... Което не означаваше непременно, че бе готова за евентуално възоб­новяване на старата им връзка.

- Исках да се уверя - продължи тя.

- В какво?

- Че си на разположение.

- Правиш ме на глупак. Бях убеден, че съм извън играта.

- Безсрочен отпуск по...

- Кой ще му определи срока? Аз или Бюрото?

- Въпрос на взаимно решение. Можеш да се върнеш на работа веднага щом решиш, че си готов.

- Или?

- Или Бюрото може да те върне на работа.

- Могат да го направят, така ли?

- Искам да кажа, че имат право да променят статуса ти.

Той се засмя.

- Карин, за това ли дойде? Да смениш статуса ми?

Никой не се сети за мен толкова дълго време - дори не знаех, че все още имам статус за изменяне.

- Чух съвсем различни неща - поклати тя глава.

- И те ли са вписани в досието ми?

- Знаеш, че има и неофициално досие - напомни му тя.

- Като че ли си спомням нещо такова.