lovech - Chovekat ot FBR

- Рики изчезва шест месеца по-късно.

Бекер кимна. Очите му фиксираха папката така, като че ли се опитваше да разчете съдържанието ѝ през корицата.

- Това има ли значение? - пита Карин.

- Не още. Колко време изтича до номер пет?

Карин погледна бележките си.

- Четири месеца и половина.

- Започва да напада по-често. Между първите две интервалът беше осем месеца, намалява на шест, после на четири и половина.

- Защото се измъква безнаказано? Става по-уверен в себе си?

Бекер ѝ хвърли бърз поглед.

- Той не мисли дали ще се измъкне безнаказано, когато ги отвлича. Вероятно обмисля детайлите много по-късно - когато се налага да се освободи от тялото.

- Какво мисли, когато ги отвлича?

- Изобщо не мисли. Само чувства.

- Какво?

- Още не знам. Не знам какво прави с тях.

- Когато ти кажа какво прави с тях, ще разбереш ли какво чувства?

Бекер усети презрителната нотка в гласа на Карин и вдигна поглед от папката. Облегна се на стола.

- Затова ли си тук?

- Съжалявам.

- Не го одобряваш, но си готова да го използваш.

- Джон, разбираш ме погрешно. Наясно съм колко не харесваш това...

- Не знам нищо, неизвестно на другите хора, Карин. Единствената разлика между теб и мен е, че ти гледаш на едно престъпление отвън и ти е лесно да го осъдиш и отхвърлиш. Ти не си разрешаваш да вникнеш в него, да го почувстваш... и си казваш с чиста съвест, че то ти е чуждо. Моето специфично проклятие е, че аз не мога да гледам на едно престъпление отвън. Знам какво чувстват тези негод­ници, защото не мога да се държа настрана от тях. Ти можеш. А истината е, че отвътре си същата като мен.

Карин поклати рязко глава.

- Не го приемаш за себе си? Отказваш да признаеш, че ако си разрешиш, можеш да разбереш и най-гадния от тези негодници?

- И по-рано искаше от мен да повярвам в това. Не вярвам.

- Не искаш да вярваш.

- Не, Джон. Не вярвам. Не знам какво чувстват, когато вършат тези неща. Не мисли, че имам нещо против теб. Чисто и просто аз нямам тази способност.

- Нямаш я, защото не искаш да я имаш.

- Добре, прав си. Не искам. Не искам да влизам в главите им. Нито в сърцата им. Искам само да ги хващам и да ги тикам зад решетките! Това е всичко.

- Карин, далеч съм от мисълта, че някога можеш да действаш на базата на тези чувства. Приемам, че хората, които вършат тези неща, са различни. Но ако се опиташ да разбереш чувствата им...

- Когато видиш снимките, ще разбереш какво искам да кажа. Никога не бих могла да бъда съпричастна с това чудовище по какъвто и да било начин...

- Съпричастността не се покрива със съчувствието. Не ти предлагам да го съжаляваш.

- Мразя го! - Карин блъсна папката към него. - Погледни ги. Погледни снимките и пак твърди, че имам нещо общо с този звяр. Виж ги!

Тя пръсна снимките върху масата, без да ги погледне.

Бекер неволно трепна. Снимките бяха направени в моргата: не бе трудно да разпознае специфичната светли­на и студеното, безстрастно внимание към подробностите. Не бе толкова лошо, колкото личния оглед на телата, но пак бе достатъчно тежко...

Бекер знаеше, че ще му се наложи да разучи подробно снимките по-късно, когато остане сам и може да си разреши без свидетел да почувства онази странна, сложна смесица от отврата и противна омая... Снимките бяха ужасяващи, но той бе виждал и по-лоши. Както и Карин. В този момент болезнената ѝ реакция го интригуваше почти толкова, колкото и видимата причина за нея.

Бекер събра снимките и ги върна в папката.

- С какво са бити?

Тя му отговори, без да погледне към папката и без да вдигне очи към него.

- Очевидно с най-различни пособия. Някои от тях дървени - оставили са трески. Някои метални. Намерили са люспи от боя в кожата. Някои рани са причинени от неизвестни предмети.

- От мебели или дърво?

- Какво?

- Откритите трески от обработено дърво ли са, или е използвал брезови пръчки?

- Брезови пръчки? Кога за последен път някой е използвал брезова пръчка за нещо? И как, по дяволите, изглежда брезовата пръчка? Да не си мислиш, че това е някаква селска, романтична операция? Дървото бе обра­ботен, лакиран, химически консервиран чам. Брезови пръчки, представи си! Май прекалено дълго си се застоял в планината. Как е възможно да гледаш тези снимки и да ме питаш дали някой е бил тези деца с пръчка?

Бекер седеше тихо и търпеливо изчакваше гневът ѝ да се уталожи.

- Не съм във форма - заяви той накрая.

Дишането на Карин бе учестено, тя стискаше ръце в скута си и се опитваше да фокусира вниманието си в тях.