lovech - Chovekat ot FBR

- Съжалявам - прошепна тя.

- Разкажи ми за номер пет.

- Стамфърд, Кънектикът. Супермаркет - много голям. Наричат го „Таун Сентър“.

- Където работеше онзи мъж със сухите сладки - Стайнхолц?

- Правилно. Лари Шапиро пазарува със сестра си, момиче в пубертета; търсят подарък за рождения ден на майка си. Сестрата среща някакви приятелки и се заговор­ва с тях, казва на Лари да се позабавлява сам за минута. С впечатление е, че е отишъл към отдела за играчки... Намират тялото му шест седмици по-късно на разделител­ната линия на „Мерит Паркуей“.

- На разделителната линия? Не отстрани на магистра­лата?

- Върху разделителната линия. Някакво скрито значе­ние тук?

- Любопитно е. Тя е от страната на шофьора на колата в алеята за преминаване на другата страна на магистрала­та. Познавам добре „Мерит Паркуей“: няма начин да спреш на разделителната линия, без да станеш център на внимание.

- Коего означава?

- Което означава две неща: или е спрял на дясната отбивка, което не е нещо необичайно, и е отнесъл тялото през магистралата до разделителната линия, или е изхвър­лил тялото, докато е шофирал, а това изисква голяма физическа сила и сръчност. Каква е възрастта на момчето.

- Девет години.

- Докато шофира, е трябвало да вдигне труп с тегло двайсет и седем килограма? Двайсет и девет килограма? Трийсет и два килограма? И той ли бе в торба за отпадъци?

- Производителят ги нарича „чували за листа“. Човек може да ги закупи с дузини във всяка бакалия.

- Той е трябвало да се справи с чувал с тегло около трийсетина килограма? При това не може да хване нито ръка, нито крак, за да си помогне.

- Господи, Бекер.

- Искаш да спра?

- Не желая да си представям как това чудовище хваща деветгодишно момче за ръката и го изхвърля през прозо­реца на колата си.

- Момчето е било вече мъртво.

- Не съм сигурна, че този факт облекчава нещата за мен.

- Вече е било мъртво, нали?

- Експертите твърдят, че е било умъртвено три часа преди да бъде изхвърлено на разделителната линия.

- Било е хвърлено, така ли?

- По някое времe след смъртта му. Установена е голяма травма, получена след смъртта.

- Чувалът беше ли скъсан?

- Не знам. Но те се правят така, че да не се късат.

- Разбери в какво състояние е бил чувалът.

Карин кимна.

- И така, нашият човек или извършва забележителен подвиг, изискващ голяма сила, като същевременно кара колата си с определена скорост, или тича през магистрала­та с труп в чувал. Рискува много и в двата случая. Защо?

- Не знам. Защо?

- Наум ми идва само едно обяснение. Другите трупове бяха открити край магистралата, така ли?

-Да.

- Защо тогава този е насред магистралата? Каква е разликата между средата на магистралата и пространс­твата край нея: къде е по-лесно и по-безопасно да се изхвърли един труп?

- Не си играй на Сократ с мен, Джон. Ако знаеш, кажи ми.

- Ако тялото е на разделителната линия, не може да се разбере в каква посока се е движела колата. Изхвърлиш ли труп от дясната страна, все едно поставяш стрелка „Движа се в тази посока“. Но ако трупът е в средата на магистрала­та, посоката на движение на колата остава неясна.

- Което означава, че този гад се страхува да не бъде проследен. Той знае - или си мисли, че знае - за нас.

- Може би - съгласи се Бекер.

- А това означава, че е оставил определен почерк зад себе си, съзнава го и мисли, че и ние сме наясно с него.

- Въпреки че вие всъщност не сте - уточни Бекер.

- Все пак - продължи Карин да разсъждава на глас - той знае, че сме по следите му. Откъде може да го разбере? Не сме обявили награди, няма публичност, която да насочва вниманието към връзката между тези случаи.

- Но Бюрото вече е свързало тези убийства?

- Работя по тях след случая с Рики Стайн в Нюбърг. Компютърът ни обърна внимание върху приликата.

- Работиш по случая от година?

- От седем месеца.

- Две убити деца за седем месеца?

- За шест. Намерихме последното преди месец.

- Започва да действа все по-бързо.

- Заради това съм тук, Джон. Като че ли нуждата му от тях се усилва, той сякаш се намира в процес на свободно падане. Дори и да има съмнения, че сме по следите му, това ни най-малко не го кара да намали темпото, прави го само по-предпазлив.

- Откъде знае, че сте по петите му? Да не би да има свой човек в Бюрото?

- Не съм толкова параноична.

- Може би знае, че някой задава въпроси.

- Как?

- Може би познава някой разпитан?

Остави ѝ това предположение като една възможност за обмисляне.