lovech - Profesionalistite

- Американците искат петрол за колите, климатичните сис­теми и капиталистическите си компании. Е, ще им го дам! Мо­гат да се удавят в петрола, който ще им доставим - беше казал Роберто.

Четирийсет минути по-късно корабът беше на три киломе­тра от „Маями Роувър“.

Енрико Круз провери джипиеса за последен път и двамата е Чевал напуснаха мостика.

- Всички в лодката - извика Круз.

Круз забърза към вмирисания преден трюм, където се плис­каше слизеста вода, и провери основната бомба. Всичко беше наред. Зареди я. Направи същото и с втората, уредът, който щеше да унищожи искрогасителите.

После бързо се върна на палубата. Хвърли поглед над носа. Да, отправяше се точно към съоръжението. Той сканира огромната площадка на постройката - можеше да се каже на трий­сет метра над земята. Не се виждаха работници. Типична глед­ка. Никой на нефтеното съоръжение не си губеше времето да се разтакава на силно нагорещената желязна надстройка. Те се трудеха здраво във вътрешността на съоръжението, преди всич­ко на мястото за сондаж, спяха или чакаха следващата смяна.

Круз бързо се отправи към страничната част на кораба, слезе по въжената стълба и скочи в лодката с Чевал и другите от еки­пажа.

Запали мотора.

Но преди да се отдалечат, Круз разтвори дланта си и целуна възглавничките на пръстите си. След това докосна едно ръжди­во петно по корпуса на кораба и прошепна:

- Това е за теб, Роберто.

95.

Струпалите се на предната палуба пътници бяха фотогра­фирани от Джим от Ню Джьрси, а не Джим от Кливланд или Джим от Лондон (добре, британците предпочитаха „Джеймс“, но щом беше на почивка, той нямаше нищо против да играе по свирката на другите).

Групата се беше сприятелила още в дните, след като океан­ският пътнически кораб беше напуснал Хамилтън на Бермуди­те, и прекараха първия си коктейлен час в отбелязване на съвпа­дения на кариери, брой деца... и фамилни имена.

Четирима мъже на име Джими и две жени на име Сали.

Джим от Калифорния беше долу и нито лепенката, нито ле­карството против прилошаване му помагаха и затова не беше включен в картинката.

Джим от Ню Джърси подреди всички в редица пред планшира според него, макар че никой не знаеше какво точно е това - нито пък той, - но изглеждаше много морско и забавно да го кажеш.

- Никой да не пее песента от „Титаник“.

Много от тях я пееха, особено след като баровете оставаха отворени до късно през нощта, но истината беше, че малцина, мъже или жени, можеха да изпеят сладникавата песен като Селин Дион.

- Това Флорида ли е? - попита една жена. Джим от Ню Джърси беше сигурен, че е една от онези с името Сали.

Той видя бледа линия на хоризонта, но вероятно бяха облаци.

- Не мисля, все още не.

- Тогава какво е? Сграда е.

- О, това е нефтеното съоръжение. Първото в тази част на Атлантическия океан. Не гледахте ли новините? Някъде преди година. Те откриха нефт между Насау и Флорида.

- Те? Кои са те? Всички казват „те“. Ще снимаш ли? Марга­ритата ми се стопли.

- „Ю Ес Петролиум“, „Американ Петролиум Дрилинг“, не си спомням.

- Мразя ги тези неща - измърмори Сали от Чикаго. - Видях­те ли птиците в Залива? Всичките бяха покрити с нефт. Беше ужасно. Плаках.

- И в продължение на месеци нямаше хубави скариди.

Фотографът подреди обектите си в редица пред планшира и натисна копчето на фотоапарата.

Щрак, щрак, щрак, щрак.

Достатъчно, за да е сигурен, че няма да има замижали.

Доказателството за почивката се превърна в силициев чип, туристите се обърнаха, загледани в морето, и разговорът се прехвърли към вечеря, пазаруване в Маями, хотел „Фонтанбльо“ и дали имението на Версаче все още е отворено за посе­щения.

- Чух, че има душкабина за осем човека - каза Джим от Лон­дон.

Клеър оспори твърдението.

- По дяволите! - извика Джим от Ню Джърси.

- Скъпи! - смъмри го съпругата му.

Но фотоапаратът беше насочен още веднъж и преди звукът от експлозията да стигне до тях, всички се бяха обърнали и гле­даха огромния облак с форма на гъба, който се издигаше на око­ло триста метра във въздуха.

- О, боже! Това е нефтеното съоръжение!

- Не, не!

- О, боже мой! Някой да се обади на някого.

Щрак, щрак, щрак, щрак...

96.

- Каква е оценката на щетите?

Шрив Мецгър, с дънки и бяла риза с дълги ръкави, се беше надвесил над монитора на един компютър и се взираше ли взи­раше в дима и мъглата, които се носеха над Карибско море на хиляда и осемстотин километра от тук.