lovech - Profesionalistite

Просто си тръгни.

- И какво е престъплението на Рашид? Казал е неща за Аме­рика, които не ви допадат? Накарал е хората да се съмняват в ценностите и достойнството на страната? А нима това не е най-важното в Америка - че си свободен да задаваш въпроси?

Мецгър спря, обърна се и избухна:

- Говорите като наивен и банален блогьр. - Застана пред нея. - Какво не ви е наред? Защо се възмущавате толкова от това, което правим?

- Защото то е погрешно. Съединените щати са страна на за­коните, а не на хората.

- Управление на законността - поправи я той. - Джон Адамс. Израз, който звучи хубаво. Разгледайте го добре и ще видите, че нещата не са толкова прости. Управление на законността. Добре. Обаче помислете върху това: законите изискват пълно тълкуване и делегиране на властта. Особено за хора като мен, които вземат решения как да изпълняват тези закони.

- Законите не включват съкращаване на процеса и своевол­но екзекутиране на граждани - отвърна на огъня тя.

- В това, което правя, няма нищо своеволно.

- Нима? Вие убивате хора, които смятате, че ще извършат престъпление.

- Добре, госпожо прокурор. Ами полицаят на улицата? Вижда заподозрян в тъмна уличка да държи нещо, което при­лича на пистолет. Ченгето има право да го убие, нали? Къде е вашият дълъг процес тогава, къде е благоразумното претър­сване и конфискация, къде е правото да се изправиш срещу обвинителя?

- Но Морено нямаше пистолет.

- Понякога мъжът в тьмната уличка има само телефон, но така или иначе бива застрелян, защото сме избрали да дадем на полицията правото да преценява. - Той се изсмя смразяващо. - Кажете ми, не сте ли виновна за същото нещо?

- Какво имате предвид? - изстреля Лоръл.

- Ами моят подобаващ процес? Ами Бари Шейлс?

Тя се намръщи. Той продължи:

- Докато подготвяхте дело срещу мен, не ме ли проучва­хте? Или Бари? Получихте ли поверителна информация от, да кажем, ФБР? Да не би „случайно“ да сте попаднали на засечена от Националната агенция по сигурността информа­ция?

Последва неловко колебание. Дали тя се изчервяваше под бялата маска?

- Всяко доказателство, което представям в съда, е в съответ­ствие с Четвъртата поправка.

- Не говоря за съда. Говоря за незаконно събиране на ин­формация като част от разследване. Живеете в същия сив свят, в който и аз - усмихна се той.

Лоръл примигна. Не каза нищо.

- Виждате ли? И двамата интерпретираме, съдим, взимаме решения. Живеем в сив свят - прошепна той.

- Искате ли още един цитат, Шрив? Блекстоун: „По-добре десет виновници да избягат, отколкото един невинен да пострада.“ Това прави моята система - грижи се невинните да не свършат като жертви. Вашата не го прави. - Тя извади ключове от износената си чанта. - Ще продължа да ви на­блюдавам.

- Тогава ще очаквам с нетърпение да се видим в съда, про­куроре.

Той се обърна и се върна при колата си. Седна спокойно на предната седалка, без да поглежда назад. Дишаше.

Зарежи.

Пет минути по-късно погледна телефона си, който вибрира­ше. На дисплея беше номерът на Рут.

- Здравей.

- Шрив, чух. Вярно ли е това за Спенсър?

- Страхувам се, че да. По-късно ще ти разкажа повече. Не искам да говоря по несигурна линия.

- Добре, но не ти звъня за това. Обадиха се от Вашингтон.

Вълшебника. Беше забравил за него.

- Той искаше да си уговори телефонен разговор с теб утре следобед.

Наказателният взвод не се ли събира на разсъмване?

- Добре - каза Мецгър. - Изпрати ми подробностите.

Изпъна се. Една от ставите му изпука.

- Рут?

- Да.

- Как звучеше той? - Последва пауза.

- Той... Не мисля, че беше много доволен, Шрив.

- Добре, Рут. Благодаря.

Той затвори и погледна към оживеното място на местопрес­тъплението в къщата на Спенсър Бостън. Киселите химични пари все още се носеха из въздуха и обграждаха колониалния дом и местността около него.

Пушек...

Значи това беше. Нямаше значение дали Морено е виновен или не. Вашингтон имаше куп причини да разпусне НРОС. Мецгър бе избрал за свой административен директор инфор­матор, а за доставчик на охранително оборудване - корумпиран управител, който беше поръчвал изтезанията и убийствата на хора.

Това беше краят.

Мецгър въздъхна и включи колата на скорост, мислейки: „Съжалявам, Америка. Направих най-доброто, на което бях способен.“

Събота, 20 май

VII

Послания

93.

В девет в събота сутринта Линкълн Райм сновеше из ла­бораторията и диктуваше доклада с доказателства по делото „Уокър“ и споразумението, за което се беше договорил Суон.