lovech - Profesionalistite

Добър знак ли беше това, доктор Фишър?

Вероятно. Но спокойствието щеше ли да продължи? Може би, а може би не. Защо всички важни битки се водеха до живот? С теглото, с гнева, с любовта...

Той показа пропуска си на няколко местни полицаи, мина под полицейската лента и се отправи към Линкълн Райм и Аме­лия Сакс.

Поздрави ги и после научи мотивите на административния си директор да направи публична заповедта за убийство. Този грях не беше подтикнат от съвест, идеология или пари, а от же­ланието му за поста на ръководител на НРОС.

Мецгър беше поразен. От една страна, Бостън беше напъл­но неподходящ за работата. Въпреки кокалестата си фигура и безизразния поглед Мецгър беше идеален за поста. Онова, което разсейва собствения ти Пушек, е нещото, което те оп­ределя.

От друга страна, Спенсър Бостън беше старателен и добросъвестен професионалист в сферата на националната сигурност, играч, дилър, човек, който оправя нещата по мъглявите улици на Манагуа или Рио. Мъж, който нямаше пистолет и не би знаел как да го използва - или не би имал смелостта.

Какво, по дяволите, би направил с организация като НРОС, чиято цел е да отнема човешки живот?

Обаче Мецгър знаеше, че амбициите не се подхранват от логика.

Той кимна равнодушно на Райм и Сакс. Беше се надявал да се изправи срещу Спенсър Бостън, но Сакс беше обяснила, че административният директор е отишъл при децата и жена си в Ларчмънт. Все още не бил официално арестуван. Спорели сериозно какво престъпление е извършил, ако изобщо имаше такова. Обвиненията щяха да са федерални, а не щатски, така че участието на НРОС беше оскъдно.

Нямаше какво повече да прави тук.

Спенсър, как можа...

Той рязко се обърна към колата.

И почти се блъсна с ниската и набита заместник-прокурорка Нанс Лоръл.

И двамата замръзнаха на сантиметри един от друг. Той не каза нищо. Тя проговори:

- Извадихте късмет този път.

- Какво точно означава това?

- Морено се е отказал от гражданството си. Затова случаят пропадна. Това е единствената причина.

Шрив Мецгър се зачуди дали тя се взира във всички толкова настойчиво. „Във всички, освен в любовниците си“ - заподозря той. По това си приличаха. И се зачуди откъде се беше появила тази мисъл.

- Как успяхте да го направите? - продължи Лорън.

- Кое?

- Морено наистина ли се отказа? Истински ли бяха доку­ментите от посолството на Коста Рика?

- Във възпрепятстване на правосъдието ли ме обвинявате?

- Вие сте виновен във възпрепятстване - каза тя. - Това е ясно. Избираме да се придържаме към тези обвинения. Интере­суват ме конкретно документите за отказ.

Между Вашингтон и Олбъни бяха проведени телефонни разговори, за да не бъдат повдигани обвинения за възпрепят­стване. Мецгър се зачуди дали това не е прощален подарък от Вълшебника. Едва ли. Такова дело би изглеждало зле за всички.

- Нямам какво повече да кажа по темата, прокуроре. Обсъ­дете го с щатската полиция.

- Кой е Рашид ал-Барани?

Така значи, тя имаше поне два записа от опашката за специ­ални задачи - тези на Морено и Рашид.

- Не мога да обсъждам делата на НРОС с вас. Не сте упъл­номощена.

- Мъртъв ли е?

Мецгър не отговори. Задържа погледа си върху нея. Тя про­дължи:

- Сигурен ли сте, че Рашид е виновен?

Пушекът завря и напука кожата му като яйчена черупка. Той прошепна грубо:

- Уокър ме използва, използва НРОС.

- Вие се оставихте да бъдете използван. Чухте каквото ви трябваше относно Морено и не задавахте повече въпроси.

Пушек, кълбо след кълбо Пушек.

- Какво не е наред, госпожо прокурор? Разочарована сте, че единственото, което ви остана, е обикновено убийство? Упра­вител на фирма, която се занимава със сигурността, е поръчал няколко удара? Скука. Няма да бъде отразено в медиите така, както би било отразено затварянето на ръководител на федерал­ната сигурност.

Тя не се поддаде на провокацията.

- А Рашид? Сигурен ли сте, че в този случай не са допуснати грешки?

Мецгър си спомни, че Бари Шейлс, както и самият той, поч­ти бяха изпратили в забвение две деца в Рейноса, Мексико.

КЖ: Неодобрени...

У него се надигна непреодолима нужда да удари Лоръл. Или да изрече жестоки обиди относно ниския ѝ ръст, широкия ханш, прекомерния грим, фалита на родителите ѝ, проваления ѝ любовен живот - предположение, но най-вероятно истина. Гневът на Мецгър беше предизвикал само половин дузина си­нини или побои през годините; обаче думите му бяха наранили много хора. Пушекът предизвикваше това. Пушекът го праве­ше нечовек.