lovech - Profesionalistite

При тези думи Суон зяпна. Езикът му докосна ъгълчето на устните.

- По дрехите на Едуардо де ла Руа открихме малко бахар и лютив сос. Смятах, че това са следи от закуската му на девети май. Но като знам влечението ви към кулинарното изкуство, се чудя дали не сте готвили в нощта, преди да го убиете? Може би сте приготвили вечеря за Анет. Ще бъде интересно да изслед­ваме куфара и дрехите ви за някаква следа. А като говорим за храна, открихме следи на две места в Ню Йорк – комбинирахме ги и се натъкнахме на много интересно ястие, включващо артишок, сладник, хайвер и ванилия. Да не би наскоро да сте ви­дели рецептата в „Ню Йорк Таймс“? Чувам, че „Пачуърк Гус“ е доста добър ресторант. Трябва да знаете, че имам експертен свидетел, който да даде показания за храната.

Райм знаеше, че Том би се зарадвал да бъде описан така. Суон беше замлъкнал напълно. Всъщност беше като вцепенен.

- Сега разследваме дали сте имали достъп до определен вид военно самоделно взривно устройство, използвано в „Джава Хът“. Там, както и в апартамента на Анет Бодел в Насау, е от­крит соленоводен пясък. Ще изследваме дрехите и обувките ви и ще разберем дали по тях случайно не е останало малко. Както и пералнята ви. Хм, имаме ли още нещо?

- Следата от масло от двутактов двигател - напомни Сакс.

- А, да, благодаря ти, Сакс. Оставили сте следа от масло от двутактов двигател на едно от местопрестъпленията и съм сигурен, че ще открием същото гориво в офиса ви в „Уокър Дифенс“ или в Базата на въздушните сили в Хоумстед, ако сте били там преди или след нападението на девети май. Между другото, специално ви благодаря за това; така разбрахме, че НРОС използва самолети без пилот, а не снайперисти от плът и кръв. Извини ме, безпилотни самолети. Отклонявам се. Да ви­дим този ваш интересен нож... - Беше видял, че в плика с дока­зателства има японски готварски нож. - Свързваме го с раните по телата на Лидия Фостър, Де ла Руа, Флорес и адвоката на Бахамите, както и на шофьора на лимузината. Още ли искате? Добре. Разследваме кредитната ви карта, тегленията от банко­мат и мобилния ви телефон. - Той си пое дъх. - Изпращаме призовка на техническата поддръжка на „Уокър Дифенс“, за да видим кого са разследвали и шпионирали. С това до голяма сте­пен се изчерпва официалното ми изявление. Прокурор Лоръл?

Последва една от специфичните паузи, които Райм бе започ­нал да намира за доста очарователни. После тя продължи:

- Усещате ли накъде бием, Джейкъб? Трябва да свидетелст­вате срещу Хари Уокър. Ако не го направите, ще измислим нещо.

- Какво означава това „ще измислим нещо“? Колко години?

- Очевидно не мога да кажа със сигурност, но вероятно ста­ва въпрос за трийсет.

- Нямам голям избор, нали? - попита той и погледна хлад­нокръвно.

- Алтернативата е да не оспорвам екстрадицията ви на Бахамите. И да прекарате живота си в един от техните затвори - отвърна тя.

Това като че ли за кратко накара Суон да се сепне. И все пак не проговори.

В интерес на истината той не беше грижа на Райм. Но кри­миналистът почувства, че трябва да помогне.

- И кой знае, Джейкъб - каза развеселен, - може би заместник-прокурор Лоръл ще се опита да ви осигури работа в кухня­та, където и да ви изпратят. - Сви рамене. - Просто споменавам.

- Ще направя каквото мога - кимна Лоръл.

Суон погледна към обвитите в дим останки от къщата на Спенсър Бостън. После се обърна.

- Кога искате да говорим?

В отговор Нанс бръкна в дамската си чанта и извади очукан диктофон.

91.

- Бизнесът не е това, което беше, бизнесът с оръжия, имам предвид - разказваше им Суон. - „Уокър Дифенс“ имаше про­блеми, големи проблеми, тъй като войните преставаха.

- Вярно е. Когато бях там, много съоръжения във фабриките бяха затворени - каза Сакс на Райм.

- Точно така. Изгубихме шейсет процента от приходите и компанията беше на червено. Господин Уокър беше свикнал на хубав живот. Няколко от бившите му съпруги също. Както и настоящата му, която беше с трийсет години по-млада от него. Без добри доходи можеше и да не е много склонна да остане.

- Неговият астън мартин ли беше в сградата? - попита Сакс.

- Да. Един от неговите. Той има три.

- Много добре. Три.

- Имаше и още. Той вярваше, както и аз, че компанията върши добри дела, добри за страната. Стрелковата система за безпилотния самолет например. И това беше само едно от тях. Работата ни беше важна. Трябваше да поддържаме дейността на компанията. - Суон продължи: - От САЩ не пристигаха толкова поръчки, колкото преди, затова господин Уокър започ­на бизнес в други страни. Но там имаше голям излишък на оръ­жия. Не се търсеха много. Затова той създаде търсене.