lovech - Profesionalistite

Усещаше удобно и успокоително дръжката на японския нож, теглото, слабото проблясване, кованото острие.

Пое бързо към нея, като се целеше ниско и си представяше разреза - от корема до гърдите...

Но тя не отскочи назад, не се обърна, не побягна, както беше очаквал. Отстояваше позицията си. Оръжието ѝ, според него италианско, също беше насочено напред.

Очите ѝ шареха уверено по острието, по неговите очи, по тялото му.

Той спря, отстъпи няколко сантиметра и смени позата си, бършейки горещата кръв от лявата си ръка. После отново прис­тъпи бързо напред и се опита да нанесе удар, но Сакс предусети това, лесно избегна ножа, размаха джобното ножче и почти отряза парче кожа от бузата му. Знаеше какво прави, но по-обезпокоителното беше, че в очите ѝ нямаше несигурност, макар че болката беше очевидна.

„Накарай я да използва крака си. Това е нейната слабост“ - помисли си.

Суон замахна отново и отново, но не се опитваше да я на­мушка или пореже, а да я накара да отстъпи назад, да промени позата си и да натовари ставите си.

И тогава тя допусна грешка.

Сакс отстъпи малко назад, обърна ножа и хвана острието му. Отдръпна се и се приготви да го хвърли.

- Пусни ножа! - извика тя, като кашляше неистово и бърше­ше сълзите си с другата ръка. - Лягай на пода!

Суон внимателно я наблюдаваше през дима, гледаше съ­средоточено оръжието. Да хвърляш ножове е много трудно, а за да го направиш както трябва, се изисква добра видимост, правилно балансирано оръжие и стотици часове упражне­ния. Дори да улучиш мишената точно, това обикновено води само до нищожни наранявания. Въпреки всичко, което по­казваха по филмите, Джейкъб Суон се съмняваше някой да е умирал при удар с хвърлен нож. Убийството с нож е възможно само когато засегнеш важен кръвоносен съд и смъртта отнема време.

- Веднага! - извика тя. - На земята!

И все пак летящият нож можеше да го разсее, а някой късметлийски удар можеше да предизвика силна болка и дори да му извади окото. И така, докато тя се нагласява, за да пре­цени правилното разстояние, Джейкъб Суон продължи да се движи и да се навежда, за да се превърне в малка, неуловима мишена.

- Няма да повтарям. - Последва пауза. Очите ѝ не потрепва­ха. Сакс хвърли джобното ножче.

Той стисна очи и залегна.

Ножът попадна далеч от целта. Уцели шкаф с порцеланови съдове на половин метър от Суон и разби на парчета малкото стъкло. Една от чиниите вътре падна и се счупи. Той веднага се върна на позиция, но - отново грешка - тя не продължи.

Суон връхлетя и се вгледа в лицето ѝ, докато Сакс стоеше леко приведена напред с ръце отстрани, дишаше тежко и каш­ляше.

Сега беше негова. Щеше да вземе пистолета и да избяга ня­как е преговори. Разбира се, можеше да използват хеликоптера, за да се измъкнат.

- Добре, ето какво ще направиш...

Той усети дулото на пистолет, притиснато към слепоочието му. Погледна настрани.

Младият полицай, очевидно Рон, се беше върнал. Не, не... Суон осъзна. Той изобщо не беше излизал. Движел се е из дима и внимателно е търсил оръжието.

Тя изобщо не беше планирала да го намушка с джобното нож­че. Просто е печелила време и е говорила, за да насочи полицая през дима. Не е искала Рон да излезе. Думите ѝ по-рано означава­ха точно обратното и той я беше разбрал съвсем правилно.

- А сега - нареди младият мъж злокобно - пусни оръжието.

Суон знаеше, че е готов да изпрати куршум в главата му.

Потърси място, където ножът му нямаше да се нащърби или надраска. Хвърли го внимателно на канапето.

Сакс тръгна напред, все още тръпнеща от болка, и го взе. Забеляза качеството на острието му. Младият полицай сложи белезници на Суон, а тя тръгна напред, сграбчи маската на Суон и силно я издърпа.

89.

Оборудваният за инвалиди бус мина покри паркираните коли на специалните служби и спря до тротоара близо до къща­та на Спенсър Бостън. Преди това Линкьлн Райм се намираше на няколко пресечки от тук. Имайки предвид невъзможността си да държи оръжие, която беше установил на Бахамите, той реши, че е по-добре да остане далеч от потенциално полесра­жение.

Том, разбира се, щеше да настоява на същото.

Старият закрилник.

След няколко минути той излезе от буса и стигна с новата си инвалидна количка, която доста харесваше, до Амелия Сакс.

Райм я огледа внимателно. Забеляза, че изпитва болка, макар да се опитваше да го прикрие. Безпокойството ѝ беше очевидно за него.

- Къде е Рон?

- Оглежда обстановката в къщата.