lovech - Profesionalistite

- Амелия! - чу се глас някъде от другата страна на бълваща­та дим граната. Беше на младия полицай. - Къде е той?

Суон видя детектива да кашля и да се оглежда наоколо с пис­толет в ръка. Спусна се към нея - нямаше време да извади писто­лета си. Спомни си, че тя куцаше и от време на време потрепва­ше от болка, спомни си и за здравословните ѝ проблеми, за които беше дочул да се споменава, когато хакна телефона ѝ. Сега забе­ляза, че се е смръщила от болка, докато се опитва да се изправи и да се прицели в него. Закъснението беше достатъчно, за да може той да скочи напред и да я нападне, преди тя да е стреляла.

- Амелия! - чу се гласът още веднъж.

Докато се бореха ожесточено - беше по-силна, отколкото из­глеждаше, - тя извика:

- Млъквай, Рон! Не казвай нищо повече!

Тя го защитаваше. Когато Джейкъб Суон се добереше до оръжието ѝ, щеше да стреля по посока на виковете.

След като стовари удар върху ухото му с изненадваща и бо­лезнена сила, тя изплю остатъка от дима и се метна върху него. Суон я удари отстрани и се опита да я стисне за гърлото, но тя отблъсна ръката му и го удари още веднъж по главата.

- Излизай, Рон! Потърси помощ. Тук няма какво да напра­виш.

- Ще доведа подкрепление. - Чуха се стъпки. Някаква врата отзад се отвори.

Суон бутна Сакс с лакът, като се целеше в корема ѝ, но тя се извърна точно навреме, за да избегне удар в слънчевия сплит. Сакс го удари близо до бъбреците и предизвика болезнени въл­ни чак до зъбите му. Все още стискайки китката на ръката ѝ, ко­ято държеше пистолета, той я удари с левия си юмрук в лицето. Тя изстена и потрепери.

Суон се сети за заболяването ѝ, удари коляното ѝ със своето и Сакс изпищя. Болката изглежда беше силна. Тя отслаби за­щитата ѝ за момент и силната му ръка се вкопчи още по-здраво в пистолета в ръката ѝ. Почти успя да го вземе. Още няколко сантиметра.

Отново ритна коляното ѝ. Този път тя изпищя силно и от­пусна още повече хватката. Джейкъб Суон се хвърли към оръ­жието.

Сграбчи го точно когато тя дръпна ръката си назад и го пус­на. Пистолетът изчезна, невидим в дима.

По дяволите...

Вкопчени в дрехите си, те си разменяха удари, търкаляха се по пода и се бореха отчаяно. Миришеше на пот, пушек, полъх на парфюм. Той се опита да вдигне Сакс на крака, което щеше да му даде предимство заради нараненото ѝ коляно. Но тя знае­ше, че ако това стане, всичко ще приключи, затова продължава­ше да се бори от земята и да нанася удари.

Суон чу гласове отвън, които го приканваха да излезе. Так­тическата група нямаше да рискува да влезе, при положение че вътре невидим е един от най-добрите им детективи. Освен това знаеха, че Суон има скрито узи или М-10 и ще засипе с куршу­ми първите полицаи, които се опитат да влязат.

Суон и Сакс бяха потни, изтощени и кашляха.

Той се наклони напред, сякаш за да я захапе, а когато тя се отдръпна бързо, той смени посоката и разби захвата ѝ. Претърколи се и се наведе с лице към нея. Сакс изпитваше силна бол­ка и се беше задъхала. Беше коленичила на земята и държеше крака си. Очите ѝ бяха пълни със сълзи от болката и от дима. Силуетът ѝ беше призрачен.

Обаче Суон трябваше да вземе пистолета. Сега. Къде ли беше? Трябваше да е наблизо. Когато тръгна напред, тя го пог­ледна гневно, грубо, ръцете ѝ се свиваха и отпускаха. Изправи се.

Замръзна и с потрепване от болка посегна към бедрото си, което, както и коляното, изглежда, я мъчеше страшно.

„Сега! Боли я, разсеяна е. Сега, гърлото!“ - Суон скочи на­пред и размаха лявата си разтворена длан към меката бледа кожа на гърлото ѝ.

Силна болка, каквато не бе изпитвал от години, обхвана ръ­ката, с която беше замахнал.

Той бързо се отдръпна, взирайки се във вадичките кръв, ко­ято се стичаха по пръстите му, в проблясващата в ръката ѝ сто­мана, в спокойните ѝ очи. Не можеше да повярва.

Тя здраво стискаше джобно ножче пред себе си. Суон осъзна, че Сакс не беше притиснала бедрото си от болка, а беше търсила оръжието и го беше отворила. Не тя го беше намушкала, беше го направил сам - с бесния си удар, които се целеше в гърлото ѝ, той беше нанизал ръката си на ос­трието.

Малкият ми касапин...

Сакс се отдръпна наведена като за бой с нож в улична битка.

Суон оцени щетите. Острието беше навлязло до кокал меж­ду палеца и показалеца му. Болеше адски, но раната беше по­върхността. Сухожилията бяха непокътнати.

Той бързо извади своя „Кай Шун“ и зае поза, подобна на нейната. Обаче нямаше истински двубой. Той беше убил двай­сетина човека с този нож. Тя вероятно беше добра, но ножът не беше основното ѝ оръжие. Суон тръгна напред с насочен нож, сякаш се канеше да изкорми провесен труп на елен.