lovech - Profesionalistite

Не Шо, а Шу.

„Ще го запомня“ - помисли си Суон.

- Сканирай вътрешността - каза Суон на Барлет.

- Има трима души на долния етаж. Отдясно на входната вра­та, между метър и осемдесет и два и петдесет, седнал. Отдясно на входната врата между метър и двайсет и метър и петдесет, седнал. Отляво на входната врата, между метър и двайсет и ме­тър и петдесет, прав. - Експертът по електрониката сканираше къщата с инфрачервен сензор и радар.

- Вижда ли се някой в другите помещения? - попита Суон.

- Не - предаде азиатецът. Къщите и от двете страни на тази на Бостън бяха извън обсега на инфрачервения сензор, но бяха тъмни и вратите на гаражите бяха затворени. Беше следобед в предградията. Децата бяха на училище, родителите - на работа или на пазар.

Резачката отново ревна удобно.

- Влизаме - изкомандва Суон.

Другите се подчиниха.

Барлет и Суон щяха да нахлуят през входната врата, Шу - през страничната.

Щяха да влязат бързо и веднага да стрелят. Този път Амелия Сакс трябваше да умре или поне да се присъедини към Райм в света на парализираните. Ако беше сътрудничила по-рано, поне щеше да оцелее.

Джейкъб Суон остави раницата си в храстите и запълзя по моравата. Барлет беше на шест метра от него, по-близо до къ­щата. Беше без маска. Кимна.

Бяха на петнайсет метра от къщата, после на дванайсет.

Огледаха прозорците. Екипът за нападение се намираше от­страни и не можеше да бъде видян от мястото, където Барлет го беше уверил, че стоят и седят обитателите.

Девет метра.

Оглеждаха моравата, къщите.

Нямаше никого.

Много добре.

Седем метра и половина.

Той щеше...

И тогава ураганът ги помете.

Огромен прилив на зашеметяващ въздух се блъсна в него.

Какво, какво, какво?

Хеликоптерът на Нюйоркското полицейско управление до­летя светкавично, спусна се и закръжи над предния двор.

Суон и Бартлет замръзнаха, докато пъргавият хеликоптер се завъртя напречно и двама полицай от спешните служби насочи­ха автомати срещу мъжете.

Трионът! По дяволите! Полицията го беше поръчала, за да прикрие бученето на хеликоптера. Дявол да го вземе!

Беше нагласено. През цялото време са знаели, че идват.

88.

- Хвърлете оръжията! Легнете на земята или ще стреляме.

Гласът идваше от говорител в хеликоптера или може би от някъде на земята. Трудно беше да се каже.

Беше силен. Решителен. Командирът беше сериозен.

Суон забеляза, че Барлет веднага се подчини и захвърли оръжието си, вдигна ръце и направо падна на земята. Джейкъб погледна зад него и забеляза, че прозорецът на втория етаж в къщата зад тази на Бостън е отворен и един снайперист се цели в задния двор. Трябваше да предпази Шу.

- Изправи се! Хвърли оръжието и легни на земята! Веднага! - чу се гласът отгоре.

Спор.

Суон погледна към къщата.

Той хвърли оръжието си на земята и легна по корем, вдишвайки острата миризма на тревата. Тя му напомни за „Шартрьоз“, острия ликьор, който използваше за един от малкото си десерти - праскови в желе „Шартрьоз“, част от десетото и последно ястие в първокласното меню на „Титаник“. Докато хеликоптерът се снишаваше, Суон стисна ус­тройството, което държеше в ръка. Натисна лявото бутонче веднъж, а след това задържа дясното в продължение на три секунди. Затвори очи.

Експлозивите в раницата се взривиха по-мощно, отколкото беше очаквал. Взривът трябваше да е само за разсейване - в случаи като този да отвлече вниманието на противника, да го накара да се обърне за миг. Но този заряд, точно в края на го­рата, избухна в огромно огнено кълбо и изхвърли хеликоптера на около половин метър встрани. Не беше повреден и пилотът веднага пое контрола, но се беше разклатил достатъчно, та въ­оръжените да изпуснат мишените си.

След миг Джейкъб Суон вече беше на крака, куцаше покрай проснатия на земята Барлет и се целеше в къщата с димна гра­ната в ръка. Хвърли я през предния прозорец, счупен от бомба­та в раницата, и мина през рамката след нея.

* * *

Вътре Суон се блъсна в масичката за кафе, разпиля купи със сладки, статуетки, снимки в рамки и се търкулна на пода.

Експлозията беше изненадала Бостън, Сакс и другия поли­цай и когато димната граната влетя в стаята, те се бяха втурнали да търсят прикритие, очевидно в очакване на още един взрив, а не на мъгла.

Заложници. Само за това успя да се сети Суон, за да си спе­чели малко време и да се измъкне е преговори. Бостън, който кашляше силно, го забеляза пръв. Мъжът апатично посегна към нападателя, но Джейкъб Суон го удари в изнеженото му гърло и той се сгъна на две.