lovech - Profesionalistite

А що се отнася до личния живот на репортера, Пуласки не откри нищо, което може да е предизвикало убиец да го пре­следва. Не е взимал участие в тъмни сделки или престъпна дей­ности, не е имал врагове и не е допускал никакви лични морал­ни прегрешения. Няма спор с кого е спал (очевидно за двайсет и три години - само със съпругата си).

- И така, кога открих мотив? - продължи Райм. - Трябваше да се запитам кое е любопитното. Върнах се за доказателства. Няколко минути по-късно изскочи нещо. Или по-точно липсата на нещо. Липсваше часовникът на телохранителя, който беше откраднат след стрелбата. Беше ролекс. Кражбата не е нещо необичайно. Но защо телохранител ще носи часовник за пет хиляди долара?

Мецгър гледаше с празен поглед.

- Шефът му Робърт Морено не беше богат, беше активист и журналист. Вероятно е бил много щедър към служителите си, но да плаща толкова голяма заплата, че някой от тях да си купи ролекс? Не мисля. Преди половин час накарах сътрудник от ФБР да изготви профил на телохранителя. Флорес има сметки на обща стойност шест милиона долара в банки на Карибите. Всеки месец получава петдесет хиляди долара от анонимна сметка на Каймановите острови.

Очите на Мецгър проблеснаха.

- Телохранителят е изнудвал някого.

Не получаваш длъжността ръководител на служба като НРОС, без да имаш остър ум, но това беше особено добро за­ключение. Райм кимна с умивка:

- Мисля, че е точно така. Спомних си, че в деня на нападени­ето в „Саут Коув Ин“ имаше и друго убийство в Насау. Адвокат. Връзката ми в бахамската полиция ми даде списък с клиентите му.

- Телохранителят е бил един от клиентите на адвоката, раз­бира се. Той, Флорес, е оставил уличаващата информация при адвоката на съхранение. Но изнудваният човек се уморил да плаща или са му свършили парите и се обадил на наемен убиец - въпросния специалист - да убие телохранителя и адвоката, да открадне информацията и да я унищожи - каза Мецгър.

- Точно така. Кабинетът на адвоката бил претърсен след смъртта му.

Селито хвърли кисел поглед към Мецгър.

- Добър е, Линк. Сигурно е шпионин.

Ръководителят изгледа хладно детектива и продължи:

- Имате ли представа как да разберем кой е бил изнудван?

- Кой ви изпрати фалшивото разследване на Морено, че той планира да нападне „Американ Петролиум“? - попита Сакс.

Мецгър се облегна, а очите му зашариха по тавана.

- Не мога да отговоря. Поверително е. Мога да ви кажа само, че беше информация от разузнаването в Латинска Америка - наша и на друга американска организация по сигурността. Сигурна информация.

- Може ли някой да е пуснал фалшива информация на тях, а те - на вас? - попита Райм.

Съмнението в погледа изчезна.

- Да, някой, който знае как работи разузнаването, някой с връзки. - Челюстта на Мецгър отново затрепери тревожно. Колко бързо от спокоен стана разярен. Беше обезпокоително. - Но как да го открием?

- Мислих по въпроса - започна Райм - и ми се струва, че ключът е информаторът, човекът, който пусна ЗСЗ.

- Предателят - отбеляза с гримаса другият.

- Какво сте предприели, за да го откриете?

- Търся го денонощно - каза мъжът печално, - но безуспеш­но. Проверихме всички тук с достъп до ЗСЗ. Асистентката ми беше на последния разпит с детектор на лъжата. Тя има... - той се поколеба - причина да не е доволна от правителството. Все още има няколко човека във Вашингтон, които трябва да про­верим. Смятаме, че трябва да е изтекло от там. Може би от во­енната база.

- От столицата?

Последва пауза.

- Не мога да кажа.

- Кой отговаряше за вътрешното разследване? - попита Линкълн.

- Административният директор Спенсър Бостън. - Послед­ва нова пауза, когато той срещна пронизващия поглед на Райм, после за миг сведе очи. - Той не е сред заподозрените. Как ина­че? Какво ще спечели от това? А и издържа теста.

- Кой е той? Какво е миналото му? - попита Сакс.

- Спенсър е бивш военен, с много награди, бивш служител на ЦРУ, действал предимно в Централна Америка. Наричаха го „експерт по смяна на режими“.

Селито погледна към Райм.

- Спомняш ли си защо Роберто Морено се обръща срещу Америка? Нападението на САЩ над Панама. Най-добрият му приятел е убит.

Той не отговори, но обмисляше доказателствата, когато по­пита ръководителя на НРОС:

- Значи този Бостън е трениран да мами детектори на лъ­жата.

- Предполагам на практика, да. Но...

- Пие ли чай? Използва ли подсладител? Има ли евтин син костюм, който е един нюанс по-светъл от изисканото?