lovech - Profesionalistite

- Следи:

- Glycyrrhiza glabra - сладник. Съставка на ястие от ресто­рант в Ню Йорк.

- Цинарин, химическо вещество в артишока. Съставка на ястие от ресторант в Ню Йорк.

- Данни за изтезания

- Всички сведения за преводаческите услуги, които е полз­вал Морено, са откраднати.

- Няма мобилен телефон или компютър.

- Касова бележка от „Старбъкс“, където Лидия чака Море­но, докато той е на частна среща на 1 май.

- Слухове, че зад убийството стоят наркокартели - слабо ве­роятно.

- Допълнително разследване

- Установяване на самоличността на информатора

- Неизвестен заподозрян, издал Заповедта за специална задача.

- Изпратена чрез анонимен имейл.

- Проследена през Тайван до Румъния и Швеция. Изпратен от района на Ню Йорк чрез обществен безжичен интернет, не е използван правителствен сървър.

- Използван стар компютър, вероятно отпреди десет години, айбук, или модел мида, в два цвята (напр. зелено и оранжево), или традиционен модел, графитен, но много по-дебел от днеш­ните лаптопи.

- Профил:

- Вероятно мъж на средна възраст.

- Използва подсладител „Спленда“.

- Военно минало?

- Носи евтин костюм с необичаен син свят.

- Използва айбук.

- Вероятно има проблеми със стомаха, взема зантак.

- Човек в светъл седан преследва дет. А. Сакс.

- Моделът и марката не са установени.

Разбира се, разбира се...

- Мисля, че го схванах. Трябва отново да говоря с Майкъл Поатие. Том, докарай буса.

- Бу...

- Буса! Ще се повозим. Сакс, идваш и ти. Въоръжена си, нали? Някой да се обади в ареста. Да освободят Бари Шейлс. Достатъчно му се събра.

82.

Кльощавият петдесетгодишен мъж беше обречен да бъде до живот в затвора. Обаче не беше затворник, а пазач през целия си професионален живот. Работата всъщност му харесваше, ха­ресваше му да превежда хората през Гробниците.

Названието на това място, което всъщност беше манхатънският затвор, предполагаше да е далеч по-лошо, отколкото беше в действителност. Наричаха го така още от деветнайсети век и името беше подходящо за затвор, изграден по модела на египетска гробница, построена върху неумело запълнено бла­то (на което се дължеше миризмата и разпространяването на зарази). Затворът се намираше във всеизвестния район „Файв Пойнтс“ в Манхатън - описан като „най-опасното място в све­та“ по онова време.

Всъщност в днешно време Гробниците бяха просто поред­ният затвор, макар и ужасно голям.

Пазачът, който се обаждаше по интеркома, използвайки ко­довата дума на деня, за да отваря врати, крачеше по коридора към изолираните килии за специални затворници.

Такива като мъжа, когото сега отиваше да види. Бари Шейлс.

През своите двайсет и осем години като пазач тук той се беше научил да не изразява мнение за осъдените. За него нямаше зна­чение дали са убийци на деца, или престъпници, извършили нефизическо престъпление, злоупотребявайки с хора, които може би заслужаваха да злоупотребиш с тях. Работата му беше да спаз­ва реда и да се грижи системата да функционира гладко. И да помага на хората, които минаваха през труден период.

В крайна сметка това не беше точно затвор, а временен арест, където хората остават, докато ги освободят под гаранция, докато ги преместят в „Райкърс“ или, в повечето случаи, докато ги освободят. Вероятно всички тук бяха невинни. Така работе­ше държавата.

Но мъжът, към чиято килия вървеше сега, беше различен и пазачът имаше мнение за него. Беше абсолютна трагедия, че са го затворили тук.

Пазачът не знаеше много за миналото на Бари Шейлс, но знаеше, че е бивш военен летец, който се е сражавал в Ирак и че сега работи за правителството, за федералното правителство.

И въпреки това беше арестуван за убийство. Не за убий­ството на жена си или нейния любовник, или нещо подобно. За убийството на някакъв шибан терорист.

Беше арестуван, макар да беше войник, макар да беше герой.

Пазачът знаеше защо той е тук: заради политика. Беше арес­туван, защото партията, която не беше на власт, трябваше да прецака другата, която управляваше, като използва горкия чо­век.

Пазачът застана пред килията и надникна през прозорчето.

Странно.

В килията имаше още един затворник, за когото пазачът не знаеше. Нямаше логика да е тук. Имаше друга свободна килия, в която трябваше да се намира мъжът. Новият затворник седе­ше настрани и се взираше напред с празен поглед. Този поглед притесни пазача. Очите казват всичко за хората тук много пове­че от глупостите, които изричаха устите им.