lovech - Profesionalistite

- По дяволите, въобразявате си, че можете да идвате тук... - Трябваше да спре да говори. Стисна зъби прекалено рязко.

Имаше емоционални проблеми, предимно с овладяването на гнева...

- Хей, по-спокойно де? - каза Селито. - Ако искахме да ви арестуваме, Мецгър, вече щяхте да сте арестуван. Слушайте чо­века, за бога!

Райм с умиление си спомни дните, когато бяха станали парт­ньори, изкуствения изказ на Селито. Подходът им не беше до­бро ченге - лошо ченге, а спокойно ченге - грубо ченге.

Мецгър се успокои.

- Или какво... - Той се пресегна към шкафчето си.

Райм забеляза, че Сакс леко се напрегна, а ръката ѝ се насочи към оръжието. Ръководителят на НРОС извади само нокторезачка, след това седна, без да реже.

Селито кимна и даде думата на Райм.

- Имаме случай, който трябва да бъде... разрешен. Вашата организация е пуснала заповед за специална задача.

- Не знам за какво говорите.

- Моля ви. - Райм нетърпеливо вдигна ръка. - ЗСЗ срещу мъж, който изглежда е бил невинен. Но това си е между вас, съвестта ви и вероятно някои доста трудни изслушвания пред Конгреса. Не е наша работа. Тук сме, защото трябва да намерим човек, кой­то убива свидетели, свързани със случая „Морено“. И...

- Ако искате да кажете, че НРОС...

- ...е повикала специалист ли? - довърши Сакс.

Мецгър потрепери отново. Сигурно се чудеше откъде знаят този термин. Как изобщо знаят за това? Той измърмори:

- Не съм заповядвал на никого да прави това.

Казано с бюрократичен евфемизъм.

Да прави това...

- Погледнете китките си, Мецгър. Погледнете! С белезни­ци ли сте? Не виждам никакви белезници, а вие? - обади се Селито.

- Знаем, че е бил някой друг и затова сме тук. Трябва да ни помогнете да го намерим - продължи Райм.

- Да ви помогна? - отговори Мецгър с усмивка. - И защо, по дяволите, да помагам на хора, които се опитват да унищожат важна правителствена служба? Служба, която върши жизнено­важна работа, като пази гражданите от врагове?

Райм го погледна язвително и дори ръководителят на НРОС разбра, че малко е попрекалил с реториката.

- Защо да помагате? - повтори криминалистът. - Хрумват ми две причини. Първо, за да не отидете в затвора за възпре­пятстване на правосъдието. Започнахте кампания, за да спрете разследването. Проследихте отказа от гражданство на Морено, вероятно като сте задействали връзки в Държавния департа­мент. Интересно ми е дали сте последвали каналния ред. Си­гурен съм, че сте използвали Бари Шейлс, служители на НРОС и доставчици, които да работят за вас, за да унищожите дока­зателства за програмата за безпилотни самолети със ЗСЗ, изро­вили сте компромати за следователите. Хакнали сте телефони, засекли сте имейли, взели сте информация за сигнали от ваши­те приятели в Лангли и форт Мийд.

- Откраднали сте лични медицински картони - добави Сакс решително.

С Райм бяха обсъдили как капитан Бил Майърс беше взел от ортопеда информация за състоянието ѝ. Бяха заключили, че някой от НРОС е хакнал записите и ги е изпратил на шефа ѝ.

Мецгър сведе поглед в знак на мълчаливо потвърждение.

- А втората причина да ни помогнете? Натопили са вас и НРОС да убиете някого. Само ние можем да ви помогнем да заловите престъпника.

Райм беше привлякъл вниманието му.

- Какво казвате, че се е случило?

- Чували сме хора да твърдят, че използвате работата си, за да убивате хора, които смятате за непатриоти и антиамерикански настроени. Не смятам така. Мисля, че наистина сте смятали Морено за заплаха - защото някой е искал да мислите така и ви е предоставил фалшиво разследване, за да пуснете ЗСЗ и да го отстраните. А това е дало възможност на истинския престъп­ник да убие истинската жертва.

Мецгър отмести поглед за момент.

- Сигурно! Морено е застрелян, другите в стаята са смаяни и уплашени. Престъпникът се промъква и убива мъжа, когото на­истина преследва. Репортера Де ла Руа. Пишел е експозе, изоб­личавал е корупция или нещо подобно и някой е искал да го убие. Не, не, не - поде Райм, но после отсъпи. - Добре. Първоначално и аз си мислех същото, но после осъзнах, че не е така.

Това беше признание. Всъщност той още се дразнеше, че толкова бързо стигна до заключение за репортера, без да вземе предвид всички факти.

- Тогава кой... - Мецгър вдигна объркано ръце.

- Симон Флорес, телохранителят на Морено. Той е бил ми­шената през цялото време.

85.

- Де ла Руа е пишел за бизнес издание - обясни Райм. - Прегледахме последните му статии и открихме върху какво е работил. Портрети на отделни личности, бизнес анализи, ико­номика, инвестиции. Никакви разследващи статии, никакви експозета. Нищо, което може да предизвика спор.