lovech - Profesionalistite

Мъжът седна на канапето. Бавно бръкна в джоба си, изва­ди и непохватно отвори кутийка с таблетки против киселини. Сдъвка ги. Напомниха ѝ на нейните болкоуспокояващи.

Сакс седна срещу него, а Пуласки отиде до прозорците, за да огледа спретнатата морава.

Бостън се мръщеше:

- Ако ще ме съдят, ще бъде за шпионаж. Това е федерално престъпление. Вие сте щатска полиция. Защо дойдохте?

- Нарушени са и щатски закони - неясно отговори тя. - Сега ми кажете. Защо изпратихте ЗСЗ заповедта за убийство? Защо­то смятате, че е ваше морално задължение да осведомите хора­та, че организацията ви убива американски граждани?

Той се изсмя горчиво.

- Мислите ли, че някой наистина се интересува? Елимини­рането на Ал-Алуаки не навреди на Обама. Всички смятат, че това е правилно - всички, освен вашия прокурор.

- И какво от това?

За момент той отпусна глава в дланите си.

- Млади сте. И двамата. Няма да разберете.

- Кажете ми - настоя Сакс.

Бостън я погледна е изгарящи очи:

- Аз съм в НРОС от началото, от първия ѝ ден. Бях военен разузнавач, работих в ЦРУ Бях на терен и работех, когато Шрив Мецгър е ходил по купони в Кеймбридж и Ню Хейвън. Бях клю­чов фактор в съпротивата по време на Революцията на лалета­та, социалистите през деветдесетте, и бях длъжен да го направя. Уго Чавес във Венецуела, Лула в Бразилия, Нестор Киршнер в Аржентина, Васкес в Уругвай, Ева Моралес в Боливия. - Той я погледна студено: - Знаете ли изобщо кои са тези хора? - Оче­видно не очакваше отговор. - Организирах две смени на режи­ма в Централна Америка и една в Южна. Пих в скапани барове, подкупвах журналисти, подмазвах се на политици в Каракас и Буенос Айрес. Ходех на погребения, когато хората ми случайно или нарочно бяха убивани при катастрофи и никой нямаше да разбере какви герои са били. Молех Вашингтон за пари, уреж­дах сделки с момчетата от Лондон, Мадрид и Токио... И когато дойде време да се назначи нов ръководител на НРОС, кого из­браха? Шрив Мецгър, шибаното хлапе с лош характер. Трябва­ше да изберат мен. Бях си го спечелил! Заслужавам го!

- Значи, когато разбрахте, че Шрив е допуснал грешка с Мо­рено, решихте да използвате това, за да го съсипете. Пуснахте заповедта за убийство и разследването. Очаквахте, че ще заеме­те мястото му.

- Можех да ръководя тази служба сто пъти по-добре от него - измърмори ядосано той.

- Как излъгахте детектора на лъжата? - попита Пуласки.

- О, това са основите на занаята. Вижте! Това имам предвид. В този бизнес не става дума единствено за натискане на копчета и играене на компютърни игри. - Той седна. - О, по дяволите, просто ме арестувайте и да се приключва!

87.

- Сканирам - изсъска гласът в слушалката. - Няма предава­не, нито сигнал.

Вероятно не беше необходимо да шепнат. Мъжете се нами­раха в горист район и никой в къщата на Спенсър Бостън няма­ше как да ги чуе.

- Разбрано - потвърди Джейкьб Суон и си помисли, че ду­мата звучи някак нелепо.

Няма предаване, нито сигнали. Новините бяха добри. Ако наоколо имаше други полицаи като подкрепление за ареста на Бостън, на скенера на Бартлет щеше да се появи говор.

Барлет беше наемник и беше тъп като плужек, но познаваше оборудването си и можеше да прихване микровълни или ради­опредаване в оловна кутия.

- Вижда ли се някой друг?

- Не, дойдоха сами. Детектив Сакс и униформеният с нея.

„Има логика - отбеляза Суон - да са само двамата без подкрепление.“ Бостън беше информатор и вероятно пре­дател, но не беше опасен, не би се съпротивлявал при арест. Можеше да те убие с „Хелфайър“ в Йемен или да уни­щожи политическата ти кариера, като пусне слух, че си гей, в католическа южноамериканска страна, но вероятно дори нямаше пистолет - двама полицаи от Нюйоркското полицейско управление щяха да са достатъчни, за да го за­ловят.

Той се приближи през гората до едната страна на къщата на Бостън, като стоеше далеч от прозорците.

Провери пистолета си, снабден със заглушител, и допълни­телните оръжия в левия джоб на панталона си. На колана му, разбира се, висеше ножът „Кай Шун“. Той дръпна черния си противогаз.

Наблизо лесничеите режеха дърво, което току-що бяха отсе­кли. Звукът от бученето и рязането беше много силен. Джейкъб Суон беше благодарен за този шум. Щеше да прикрие нападе­нието. Той и екипът му имаха заглушители, но не беше изклю­чено някой от полицаите вътре да произведе изстрел, преди да умре.

- Докладвай - каза той.

- На позиция - отговори Барлет и същото послание беше предадено миг по-късно на другите членове от екипа: широкоплещест азиатец на име Шу, чийто единствен независим комен­тар, откакто се бяха запознали, беше да поправи Джейкъб Суон в произношението на името си.