lovech - Profesionalistite

Райм направи гримаса, докато разглеждаше тлеещите дър­вета, чемширите и пушека, който се надигаше от скъпата къща.

- Не очаквах диверсия, Сакс. Съжалявам.

Беше бесен на себе си, че не го беше предвидил. Трябваше да се сети, че НИ 516 ще опита нещо подобно.

- И все пак измисли добър план, Райм - каза Сакс.

- Е, постигнахме желания резултат - призна той скромно.

Криминалистът не беше подозирал Спенсър Бостън в нещо повече от издаването на Заповедта за специална задача. Вярно, както беше отбелязала Сакс, Бостън и Морено имаха връзка с Панама. Но дори Бостън да беше участвал в нападението, тога­ва Морено е бил момче. Нямаше как да се познават. Не, Панама беше просто съвпадение.

Райм беше решил, че административният директор на Ме­цгър би бил идеална примамка, защото който и да стоеше зад заговора, шефът на неизвестния субект би искал да убие и ин­форматора.

Това беше задачата, кояго беше възложил на Шрив Мец­гър. Откакто беше разбрал за разследването миналия уикенд, Мецгър се беше свързал с всички взели участие в програма за ЗСЗ с безпилотни самолети и им беше казал да унищо­жават доказателства. Тези кодирани текстове, имейли и те­лефонни разговори бяха изпратени до хора в НРОС, както и до частни предприемачи, военни и висши служители от Вашингтон. Ето как шефът на НИ 516 знаеше толкова много за случая. Мецгър беше предоставял на всички информация от истинското разследване за това какво се случва - толко­ва много искаше програмата за ЗСЗ да продължи да работи. Организаторът от своя страна беше информирал подробно неизвестния субект.

Но кой точно беше този човек?

По настояване на Райм Мецгър се беше обадил на тези хора преди около час и им беше казал, че информаторът е иденти­фициран като Спенсър Бостън и че трябва да унищожат всички доказателства, които ги свързват с него.

Райм подозираше, че главният организатор, който стои зад заговора за убийството на Морено, ще заповяда на НИ 516 да се появи в Глен Коув и да елиминира Бостън.

И така, административният управител заедно със Сакс и Пуласки чакаше вътре, тактически войски на Нюйоркското поли­цейско управление и окръг Насау се укриваха наблизо заедно с хеликоптер на Спешните служби. Шумната резачка, която трябваше да прикрие бученето на хеликоптера, беше идея на Рон Пуласки.

Това хлапе не си поплюваше.

Райм погледна НИ 516, който стоеше закопчан с белезници на моравата пред къщата на Бостън, на около десетина метра. Ръката му беше превързана, но раната не изглеждаше сериозна. Мъжът погледна спокойно полицаите, после насочи внимани­ето си към това, което приличаше на градина с билки наблизо.

- Чудя се колко ли време ще ни отнеме да разберем за кого работи. Предполагам, че няма да сътрудничи и да издаде името на главния организатор - каза Райм на Сакс.

- И няма нужда - отвърна тя. - Знам за кого работи.

- Знаеш ли? - попита той.

- За Хари Уокър. В „Уокър Дифенс Систъмс“.

- Откъде знаеш? - попита през смях криминалистът.

Тя кимна към неизвестния извършител.

- Сещаш ли се, когато отидох до компанията, за да потърся пистата? Той беше човекът, който дойде да ме вземе от чакал­нята и ме заведе при Уокър. Между другото, наистина се опита да флиртува.

90.

Името му беше Джейкъб Суон, началник на охраната на „Уокър Дифенс Систъмс“. Суон беше бивш военен, изгонен от полка заради прекалено жесток разпит на заподозрян в Ирак. Не чак изтезание с вода, но отстраняване на няколко сантиме­тра кожа от телата на неколцина въстаници. Отстранени били и някои части на тялото. „Изкусно и бавно“ пишеше в доклада.

По-задълбочено разследване разкри, че живее сам в Бруклин, купува си скъпи кухненски принадлежности и често посе­щава сам скъпи ресторанти. Миналата година ходил два пъти в „Бърза помощ“. Първия път заради огнестрелна рана, която според твърдението му била дело на непознат ловец, докато бил на лов за елени. Втория - заради лошо порязване на пръста уж с нож, докато Суон режел лук за някакво ястие.

Първото беше лъжа, а второто може би беше истина, пред­положи Райм, като се имаше предвид хобито на Суон, за което вече знаеха.

Комбинирайте онези съставки с хайвер и ванилия и ще полу­чите изключително скъпо ястие, което сервират в „Пачуърк Гус“...

Близо до полицейския кордон спря кола, стар модел „Хонда“, която се нуждаеше от ремонт.

От нея излезе Нанс Лоръл, с бялата си блуза и морскосин костюм, същия като сивия. Търкаше бузата си и Райм се зачуди дали току-що си е сложила грим. Заместник-прокурорката при­ближи и попита дали Сакс е добре.