lovech - Profesionalistite

- Добре е. Малко се спречкаха. Но той го отнесе - отговори Райм и кимна към Суон. - Прочетени са му правата. Не е поис­кал адвокат, но не иска да съдейства.

- Ще видим тази работа - отвърна Лоръл. - Хайде да гово­рим с него. Може да имам нужда от помощта ви, Линкълн. Ще го доведем тук.

- Не е необходимо. - Той погледна надолу към инвалидната количка. - Казват, че е доста добра на неравен терен. Да прове­рим дали е така.

И количката веднага пое през ливадата право към заподозре­ния. Нанс Лоръл и Сакс я последваха. Заместник-прокурорката погледна Суон:

- Казвам се...

- Знам коя сте.

Последва една от типичните за нея паузи.

- Джейкъб, знаем, че Хари Уокър стои зад всичко това. По­ръчал ви е да направите фалшиво разследване, за да накарате НРОС да убият Робърт Морено като прикритие, за да можете да убиете телохранителя му Симон Флорес, който е изнудвал Уокър. Били сте в „Саут Коув Ин“, когато се е случило, и сте чакали своя час. Веднага след това, преди да дойде спасителни­ят екип, сте нахълтали в апартамент 1200 и сте намушкали до смърт Флорес и Едуардо де ла Руа. След това сте отишли при адвоката на Флорес в Насау, измъчвали сте го и сте го убили, откраднали сте документите, които Флорес е оставил на съхра­нение при него - документите, които Уокър се е притеснявал да не станат обществено достояние. След като разследването ми започна, Мецгьр даде на Уокър обновена информация и име­на, за да унищожи доказателства и да бъде нащрек, тъй като полицията разследва случая. Но Уокър ви нареди да направите още нещо - да елиминирате свидетелите и следователите. Вие убихте Анет Бодел, Лидия Фостър и шофьора на Морено, Влад Николов. - Лоръл погледна към Сакс. - Офицери в Куинс са намерили тялото му в мазето на къщата му.

Суон едва погледна превързаната си ръка и не каза нищо. Прокурорката продължи:

- Заедно със сътрудници в Насау сте подготвили убийството на капитан Райм и други, които са работили с него там... А по­сле и това - кимна тя към обезобразения крайградски пейзаж, който наподобяваше военна зона.

Дълбочината на тази информация, представена толкова без­чувствено от Нанс Лоръл, трябваше да изненада Суон, но той се поколеба само за миг и после заговори с равен тон:

- Първо, що се отнася до този инцидент... - Посочи къща­та на Бостън. - И що се отнася до оръжията, всички ние имаме разрешително за притежание на федерално огнестрелно оръ­жие клас три и за носенето му в границите на Ню Йорк. Работа­та ми в „Уокър Дифенс“ ме обвързва с националната сигурност. Дойдохме тук, защото ни беше съобщено, че Спенсър Бостън е отговорен за опасно изтичане на информация в сферата на сигурността. С колегите ми щяхме да проверим и да обсъдим въпроса с него. А изведнъж ни заплашиха тактически войски. Те твърдяха, че са от Нюйоркското полицейско управление, но как да им вярвам? Никой не предложи да се легитимира.

Амелия Сакс наистина се разсмя при тези думи.

- И очаквате да ви повярвам? - попита Лоръл.

- О, важният въпрос, госпожо Лоръл, е ще повярват ли съ­дебните заседатели? Подозирам, че биха могли. Що се отнася до другите престъпления, които споменахте - всичко това са подозрения. Сигурен съм, че нямате нищо срещу мен.

Прокурорката погледна Райм, който се доближи с инвалидната си количка. Осъзна, че Суон напрегнато изучава безчув­ствените му крака и лявата му ръка. Беше наистина любопитен, но криминалистът нямаше ни най-малка представа какво си мислеше или каква беше целта на това изследване.

От своя страна той огледа заподозрения и както често праве­ше, се усмихна на нахалството на престъпниците.

- Нямате нищо! Нямате нищо! - замислено повтори Райм. - А може би имаме, Джейкъб. Не ме интересуват особено моти­вите, но да си призная, имаме няколко добри. Убили сте Лидия Фостър - и сте искали да убиете шофьора на Морено, - защото сте смятали, че ще изникне въпросът защо Симон Флорес не е съпровождал Морено на това пътуване. А това щеше да ни накара да се зачудим защо той не е тук. Убили сте Анет Бодел, защото тя можеше да ви постави на мястото на действието на Бахамите, когато се е случила стрелбата.

Суон примигна, но бързо се съвзе и просто вирна любопитно глава. Райм не му обърна внимание и погледна небето:

- А сега още по-конкретно доказателство: имаме къс кесте­няв косъм от мястото на убийството на Лидия Фостър. - Той погледна главата на Суон. - Можем да направим задължителен ДНК анализ и съм сигурен, че ще съвпадне. О, и все още про­следяваме онова сребърно колие, което сте подарили на Анет Бодел - за да привлечете баракудите, които да скрият факта, че сте я измъчвали и убили. Сигурен съм, че някой ви е видял да го купувате.