lovech - Profesionalistite

Сега Суон погледна към жената, вързана за стола му.

Още беше ядосан, че е провалила плановете му за следобеда.

А тя не спираше да плаче.

Той продължи да приготвя трите си блюда за вечеря. Пър­во щеше да има аспержи, задушени в смес от вода и вермут, с пресен дафинов лист и щипка градински чай. Стеблата щяха да бъдат положени на канапе от градинска салата и осеяни с капки домашно приготвен сос холандез. Думата „осеяни“ беше най-важната в случая, защото при всяка среща на жълтъка с мас­ло лесно можеш да превариш сместа. Разбира се, трикът при аспарагуса е да улучиш подходящия момент. Римляните имаха свое клише - да направиш нещо за времето, за което приготвяш аспержите, означава да го правиш много бързо.

Суон отпи от виното и приготви течността, в която щеше да задушава. След това откъсна билките от сандъчетата на прозо­реца си.

Когато майка му ги напусна - вино плюс сто и трийсет ки­лометра в час без колан - шестнайсетгодишният Джейкъб пое готвенето.

Останаха си само двамата - баща и син.

Момчето правеше същото като майка си - подмамваше Ан­дрю с ястия, - само че обичаше да готви и го биваше много повече от майка му. Започна да сервира по няколко ястия - като шеф, който опитва меню, - за да удължи времето, когато два­мата мъже са заедно. Постепенно се прояви още една разлика: установи, че готвенето му допада повече от времето, през което се храни, и че всъщност не харесва особено баща си. Той не искаше да говори за нещата, които интересуваха Джейкъб - видеоигрите, кикбокса, борбата, лова, оръжията и бокса с голи ръце. Андрю не искаше да говори за почти нищо друго освен за Андрю.

Веднъж, когато Джейкъб беше на осемнайсет, баща му до­веде у дома една красива, наистина красива блондинка. Беше казал на жената колко добър готвач е хлапето му. Все едно се хвалеше с безвкусен розов пръстен. А на Джейкъб поръча:

- Сготви нещо вкусно на Синди, ясно? Приготви нещо хуба­во за красивата дама.

По това време Джейкъб вече прекрасно знаеше какво са Е. коли. Обаче колкото и да му се искаше да види как двайсет и че­тири годишната Синди повръща до смърт, или поне как повръ­ща, не можеше съзнателно да опропасти някое ястие. Жената го похвали за неговото пиле кордон бльо, което той приготвяше не като сплесква пилешките гърди, а като реже месото на тънки ивици като спирала от ябълкова кора, за да увие с тях сиренето грюер и - по неговата рецепта - прошуто от Парма.

Малък касапин...

Малко след това тероризмът връхлетя държавата. Когато Джейкъб се записа в армията, въпросът за наклонностите и за интересите се появи, но той не се издаде, че умее да готви, за да не го пратят в кухнята на столовата за следващите четири години. Знаеше, че няма да му доставя никакво удоволствие да готви огромни количества топла храна за хиляда войници. Най-силното му желание беше да убива хора. Или да ги кара да пищят. Или и двете. Не виждаше голяма разлика между убива­нето на хора и на животни. Всъщност, като са замисли, всички хора бяха виновни за една или за друга простъпка, но в същото време толкова неохотно посягаме към ножа или към куршума.

Някои от нас.

Отново изгледа Карол. Беше много мускулеста, но доста бледа. Може би тренираше предимно в спортни зали или си слагаше слънцезащитен крем, докато тичаше. Предложи ѝ мал­ко вино. Тя поклати глава. Даде ѝ вода и тя изпи половината бутилка, която той ѝ поднесе.

Второто му блюдо тази вечер щеше да бъде разновидност на картофи „Ана“. Нарязани и обелени картофи, подредени на спирала и после изпечени с масло и зехтин, с много морска сол и черен пипер. По средата щеше да сложи топка разбита смета­на, която разбиваше с малко пресен кленов сироп, представете си. И накрая щеше да има черни трюфели. Това ястие пригот­вяше в малък чугунен тиган. Щеше да започне да приготвя кар­тофите на печката, а после щеше да ги препече със силния си грил „Миел“.

Картофи, клен и трюфели. На кого би му хрумнало?

Добре, вече огладняваше.

Когато Джейкъб беше на двайсет и няколко, баща му почи­на, може да се каже, от проблеми с корема - не беше нито язва, нито рак. Четири деветмилиметрови куршума в корема.

Младият войник се закле да отмъсти, но не се получи. Мно­го хора можеха да го убият - оказа се, че Андрю е бил замесен във всякакви измами, които би трябвало да знае, че не са добра идея в Атлантик Сити. Намирането на убийците щеше да отне­ме цяла вечност. Освен това Андрю не беше толкова разочаро­ван. Всъщност убиецът като нищо можеше да е сред гостите, които младият мъж прие у дома след погребението. Само че той устрои много по-фино отмъщение за гостите си. Главното ястие беше пене ала путанеска, пикантното ястие на доматена основа, чието име на италиански означава „в стил блудница“. Приготви го в чест на сегашната приятелка на баща си, която не беше Синди, но като нищо би могла да бъде.