lovech - Profesionalistite

Щом се прибра в Бруклин, замъкна Карол в къщата, обаче установи, че екипът ѝ за бягане няма да свърши работа - толко­ва се беше уплашила, че се бе изпуснала. Съблече дрехите ѝ и я избърса, после ѝ даде други дрехи. Макар отначало да му каза, че пътува с „приятели“, всъщност беше сама и обикаляше Съ­единените щати вече цял месец, обмисляйки да напише статия за приключенията си.

Сама...

Той обмисляше как да постъпи с трофея си.

Вече знаеше.

Да, нали?

Да.

Тя беше престанала да го гледа умолително и да шепне умо­лително и сега беше насочила мокрите си очи към ножа „Деба“, който той остреше - сссс, сссс... От време на време тръскаше глава. Суон беше вързал китките и краката ѝ за едно много ху­баво и удобно кожено кресло, както беше направил и с Лидия Фостър.

- Моля те - каза тя само с устни, вперила поглед в острието. Значи не се беше отказала да се моли.

Той също огледа ножа и предпазливо опита ръба на палеца си. Оказваше нужната съпротива, беше идеално наточен. Пий­на още малко вино и после започна да вади продуктите от хла­дилника.

Когато беше още момче, много преди колежа, много пре­ди армията, много преди кариерата му след армията, Джейкъб Суон се научи да цени значението на храната. Единственото време, което можеше да разчита да прекара с майка си и с баща си, беше приготвянето и изяждането на храната.

Едрият Андрю Суон не беше нито едър, нито склонен към насилие мъж, просто беше дистанциран и постоянно потънал в своите кроежи, задължения и забавления, свързани предим­но с работата му в света на хазарта в Атлантик Сити. Младият Джейкъб така и не разбра с какво точно се занимава баща му - предвид собствената му кариера в момента Андрю вероятно е работел на страната на закона. Може да беше генетично. Обаче Джейкъб и майка му със сигурност знаеха едно за бащата - той обичаше да яде и човек можеше да привлече и да задържи вни­манието му чрез храната.

Готвенето не се удаваше на Мариан - вероятно дори го мра­зеше. Започна да усъвършенства уменията си едва след като тя и Андрю започнаха да излизат. Джейкъб я чу да разказва на своя приятелка за едно от първите ястия, които беше поднесла.

- Какво е това? - попитал Андрю.

- Хамбургер, зелен фасул и...

- Каза ми, че можеш да готвиш.

- Така е - посочила му тя тигана.

Андрю хвърлил салфетката си, станал от масата и се запъ­тил към казиното.

На следващия ден тя си купи готварската книга на Бети Крокър и запретна ръкави. Следобед в къщата им от редица­та еднакви малкият Джейкъб гледаше как тя с бясна скорост приготвя пиле фрикасе или сотира треска на тиган. Бореше се с храната, водеше сражение. Не усвои най-основни правила и принципи (в крайна сметка всичко се свежда до химия и физи­ка). Вместо това се нахвърляше на всяка рецепта, като че ли ни­кога не е виждала пържола, парче камбала или купчинка браш­но. Сосовете ѝ ставаха на бучки, имаха странен вкус и винаги бяха пресолени - не и според Андрю, така че най-вероятно не са били пресолени.

За разлика от сина си Мариан полагаше усилие основно пре­ди и по време на приготвянето на всяко ястие и неизменно из­пиваше доста чаши вино. А и малко уиски. Или каквото имаше в шкафа.

Обаче много се стараеше и успяваше да създаде ястия, достатъчно практични, за да задържат Андрю за около час. Не­изменно обаче, щом вилицата му дръннеше по чинийката и той изпиеше кафето - Андрю не сърбаше, - той ставаше от масата и изчезваше. Или в мазето да работи над тайните си проекти, или в местния бар, или в казиното. Да чука някоя съседка, предпо­лагаше Джейкъб, когато научи за чукането.

След училище и през уикендите, ако не тръшкаше проти­вниците си в срещите по борба и не се състезаваше с училищ­ния отбор по стрелба, Джейкъб се навърташе в кухнята, разли­стваше готварски книги, седеше до майка си, докато тя капеше с мляко и доматен сос, сипеше маковото семе като миниатюрни шрапнели и навсякъде ръсеше остатъци от билки, брашно, ни­шесте и вътрешности. А също и кървави пръски.

Понякога не успяваше да се справи с всичко и го молеше да ѝ помогне, като махне някой хрущял, обезкости месото или на­реже печеното. Мариан смяташе, че едно момче би предпочело да си служи с ножа, а не с бъркалката за яйца.

- Гледай ти! Добра работа, миличък! Ти си малкият ми ка­сапин!

Постепенно той се нагьрбваше с все повече работа и инстинктивно започна да поправя яхнията, да реже по-фино, да намалява силата на огъня точно когато трябва, за да не изври катастрофално съдържанието на тенджерата. А майка му го по­тупваше по бузата и си наливаше още вино.