lovech - Profesionalistite

Тази вечер третото ястие на Джейкъб Суон, основното му блюдо, беше специалитет. Задачата му с Морено беше трудна и той искаше да се поглези. Предястието щеше да бъде ала Вероник - приготвяше го с нарязано грозде и ситен лук, еднак­во тънки, в сос beurre blanc - който той приготвяше с мъничко вино (никога не използваше оцет) заради гроздето.

Щеше да нареже месото на почти прозрачни елипси, да го оваля във френско брашно и после бързо да го сотира в смес от зехтин и масло (винаги двете, разбира се; ако е само масло, изгаря по-бързо и от обърнал се танкер).

Предложи на Карол още вода. Тя не пожела. Беше се отча­яла.

- Отпусни се - прошепна ѝ той.

Течността в съда за приготвяне на аспержите на пара завря, картофите покафеняваха прелестно на грила, зехтинът и масло­то бавно се загряваха и пръскаха прелестното си ухание.

Суон избърса дъската за рязане, на която щеше да нареже месото за основното ястие.

Само че преди да се залови за работа, виното! Отвори и наля новозеландски совиньон блан „Клауди Бей“, едно от най-добите на планетата. Зачуди си дали да не предпочете хубавото га­зирано вино на избата, пелорус, но надали щеше да изпие сам цяла бутилка, а то щеше да се отгазира.

Четвъртък, 18 май

V

Куршум за милиони

56.

- Имаш тен - отбеляза Селито.

- Нямам тен.

- Имаш. Трябва да ползваш слънцезащитен крем, Линк.

- Нямам тен, мамка му! - промърмори той.

- Според мен имаш - додаде Том.

Беше почти осем вечерта. Том, Пуласки и Райм пристигна­ха на летище „Ла Гуардия“ късно, почти в единайсет миналата вечер, и болногледачът настоя Райм веднага да легне да поспи. Случаят можел да почака до сутринта.

Нямаше спор - криминалистът беше изтощен. Падането във водата бе оказало своето. Всъщност цялото пътуване. Обаче това не попречи на Райм да повика Том в мига, в който се събуди в шест и половина на следващата сутрин, като натисна копчето до леглото си. (Болногледачът беше оценил приспособлението като „досущ като в Даунтън Аби“, но Райм не разбра отпратката.)

В момента в салона вреше и кипеше - там бяха Селито, Купър и Сакс. А Рон Пуласки - който наистина имаше тен - тъкмо влизаше. Нанс Лоръл трябваше да се яви в съда по един от слу­чаите си и щеше да пристигне по-късно.

Райм седеше на нова инвалидна количка, „Мерите Вижън Селект“. Сива с червени калници. Беше доставена и сглобена предния ден, преди завръщането на Райм от Бахамите. Том се беше обадил в застрахователната компания от Насау и беше договорил бърза доставка. („Не знаеха какво да ми отговорят, когато като причина за загубата на предишната изтъкнах пота­пяне на три метра във вода“, обясни болногледачът.)

Райм беше избрал точно този модел, защото беше известен с добрата си офроуд навигация. Предишното му нежелание да се появява на публични места се беше изпарило - до голяма степен вследствие на пътуването му до Бахамите. Искаше да пътува още, искаше и лично да оглежда местопрестъпленията. А за това му трябваше количка, с която да отива на възможно най-много места.

Бяха поизнудили „Мерите“ за специални екстри поради специфичното състояние на Райм - например каишката за не­подвижната му лява ръка, тьчпад под движещия се ляв безиме­нен пръст и, разбира се, поставка, достатъчно голяма за кафяна чаша и за чаша за уиски. В момента той пиеше първото със сламка. Погледна към Селито, Сакс и Пуласки, после проучи бялата дъска с бележките на Сакс за хода на разследването в негово отсъствие.

- Няма време за губене - кимна той към ЗСЗ. - Господин Рашид ще се срещне със създателя си след ден-два, ако не пред­приемем нещо по въпроса. Да видим с какво разполагаме. - За­почна да снове с количката напред-назад пред белите дъски, съдържащи анализ на веществените доказателства, събрани от Сакс на мястото на взрива в кафенето „Джава Хът“ и от апарта­мента на Лидия Фостър.

- Син самолет ли? - попита той относно съответната бе­лежка.

Сакс му обясни какво ѝ беше разказал Хенри Крос. Част­ният самолет явно следваше Морено в Съединените щати и в Южна Америка.

- Помолила съм човек от спецчастите на капитан Майърс да се заеме, обаче няма голям успех. В базата-данни няма самолет с такъв цвят. Обаче е продаден неотдавна, така брокерите може да разполагат с история на продажбата със снимки. Човекът продължава да рови.

- Добре. А сега да видим какво намерихме на Бахамите. Първо, Стаята на смъртта.

Райм обясни на Сакс и на Купър как НИ 516 или Бари Шейлс бяха съсипали местопрестъплението в хотела, но все пак разпо­лагаше с някои неща, включително с предварителния доклад на местната полиция, както и със снимките, които в момента Сакс залепваше на отделна бяла дъска, заедно с незначителния предварителен доклад от местопрестъплението на Бахамската кралска полиция.