lovech - Profesionalistite

Тя измери куршума с калибромер - плосък метален диск с дупчици с различна големина.

- И е рядък калибър. Голям. Четиристотин и двайсет.

- Не е ли четиристотин и шестнайсет?

Това беше първата му мисъл, когато го видя в Стаята на смъртта. Калибър 416 беше нововъведение в куршумите за пушки, създадено от прочутата „Барет Армс“. Патронът беше разновидност на 50, използван от снайперистите по цял свят. Макар че в някои щати в САЩ 50 бяха забранени за ползване от цивилни, 416 беше законен на повечето места.

- Не, определено е по-голям. - Сакс огледа куршума с ми­кроскоп. - И е сложен. С кух връх и пластмасов връх - видоиз­менен шпицер.

Не е чудно, че производителите на оръжия започват да при­лагат аеродинамиката в производството на боеприпасите някъ­де по времето, когато се появяват самолетите. Шциперът - от немската дума за „заострен куршум“ - е разработен за далекобойните пушки. С тази си обтекаема форма той е много точен, но недостатъкът му е, че остава непокътнат, след като удари ми­шената, и поради това причинява значително по-малко щети от куршумите с тъп или с кух връх, които се размазват в плътта.

Някои производители на оръжие излизат с идеята да поставят остър пластмасов връх на патрон с кух връх. Върхът осигурява аеродинамичното качество на шпицера, обаче се раздробява при удар с мишената и създава възможност куршумът да се разшири.

Точно този вид куршуми беше използвал Бари Шейлс за убийството на Робърт Морено.

И като допълнение към анализа на куршума Сакс добави, че той се стеснява в задната си част като състезателна яхта, за да се намали допълнително загубата на скорост, докато лети във въздуха.

Накрая Сакс обобщи:

- Куршумът е голям, тежък и адски точен. - Кимна към снимката на местопрестъплението от убийството на Морено, проснат на дивана в Стаята на смъртта с кръв и пръснати край него тъкани. - И унищожителен.

Сакс изстърга куршума и анализира част от остатъка от из­хвърленото вещество - газа и частиците, които остават след възпламеняването на барута.

- Само най-доброто - каза тя. - Капсулата е 210 с феде­рално качество, а зарядът е „Ходждън Екстрийм Екструдид“ - изработен за най-силно натоварване. Това е ферари на па­троните.

- Кой го произвежда?

Въпросът беше важен.

Обаче проучването по интернет не даде сериозен резул­тат. Никой от големите производители „Уинчестър“, „Ремингтън“ или „Федерал“ не предлагаше такива патрони, и никой от търговците на дребно нямаше от въпросните патро­ни. Сакс обаче попадна на споменаване на загадъчните пат­рони в съмнителни форуми за стрелба и научи, че компания за производство на оръжия в Ню Джьрси, „Уокър Дифенс Систъмс“ е вероятният производител. От уебсайта на компа­нията стана ясно, че макар да не произвеждаше пушки, със сигурност произвеждаше шпицер .420 с пластмасов връх и стеснена задна част.

Сакс погледна към Райм.

- Продават само на армията, на полицията и на федералното правителство.

Първата цел беше изпълнена - бяха установили какво пред­ставлява куршумът. Сега екипът трябваше да намери от какво оръжие беше изстрелян той.

- Най-напред - попита Райм - какъв тип е бил снайперът: полуавтоматичен, автоматичен, с надлъжно плъзгане на затво­ра, с троен изстрел? Какво мислиш, Сакс?

- Снайперистите никога не използват пълна автоматика или троен изстрел - трудно могат да компенсират повтарящия се откат на голямо разстояние. Ако е с плъзгащ се затвор, няма да е стрелял три пъти. Ако първият изстрел не попадне в целта, целта ще е предупредена и ще се укрие. Според мен оръжието е било полуавтоматично.

- Не може да е толкова трудно да го открием - каза Селито.

- Сигурно само една или две пушки на света могат да стрелят с такива патрони. Доста са уникални.

- Доста уникални - изсумтя Райм с леден сарказъм. - Все едно да позабременееш.

- Линк - отговори бодро Селито, - някога мислил ли си да преподаваш в средно училище? Сигурен съм, че децата адски ще те харесат.

В основни линии той беше прав, но Райм го знаеше, разбира се. Колкото по-рядък е куршумът, толкова по-малко са оръжи­ята, които стрелят с него. Така ще е по-лесно оръжието да бъде идентифицирано и по-лесно да го проследят до Бари Шейлс.

Двете особености на куршума, които го свързват с оръжие­то, от което е изстрелян, са калибърът, който вече знаеха, и нарезите.

Всички съвременни огнестрелни оръжия имат спираловид­ни нарези, които карат патрона да се върти и така да улучва по-точно мишената. Тези нарези се наричат бразди и ги има и на пушките, и на пистолетите. Производителите на оръжия ги използват в различни конфигурации в зависимост от вида на оръжието, от патрона, който трябва да изстреля, и от целта. Въртеливото движение може да изпрати патрона по часовни­ковата стрелка или обратно на нея, а също така по-бавно или по-бързо в зависимост от това колко пъти патронът се завърта в цевта.