lovech - Profesionalistite

Болногледачът постоя, загледан в схемите. После се ус­михна.

- Познато ми е... Чакайте малко... - Той се приближи до съ­седния компютър и извика на екрана вестник „Ню Йорк Таймс“. Прегледа го. Райм не виждаше точно какво търси Том. - Е, това е интересно.

- Може ли да споделиш интересната част?

- На другите две местопрестъпления - и при убийството на Лидия Фостър и в кафене „Джава Хът“ - има следи от артишок и сладник, нали така?

- Да - потвърди Купър.

Том завъртя компютъра, за да виждат всички.

- Е, ако съчетаем тези съставки с хайвер и ванилия, ще по­лучите скъпо ястие, което се сервира в „Пачуърк Гус“. Наскоро имаше статия за него в раздела за кулинария.

- Пачуърк... Какво е това, по дяволите? - попита Селито.

- Един от най-изисканите ресторанти в града - поясни Сакс. - Поднасят седем или осем ястия за четири часа и избират съ­ответното вино. Правят странни неща, например готвят с течен азот и с бутанови горелки. Не че съм ходила, разбира се.

- Точно така - потвърди Том и кимна към екрана. Написано­то там приличаше на рецепта. - И това е едно от нашите ястия: пъстърва, поднесена с артишок, сготвена със сладник и гарни­рана с хайвер и ванилова майонеза. Заподозреният е оставил следи от тези съставки ли?

- Точно така - отговори Сакс.

- Да не би да работи в ресторанта? - попита Селито.

Том поклати глава.

- О, съмнявам се. На такова място човек работи по дванай­сет часа дневно шест дни в седмицата. Няма да има време да бъде професионален убиец. Съмнявам се, че е и клиент. Надали съставките ще бъдат пренесени или ще издържат по дрехите му повече от няколко часа. Най-вероятно е приготвил ястието у дома. От рецептата тук.

- Така, така - прошепна Райм. - Вече знаем, че НИ 516 е ходил на Бахамите на петнайсети май, за да убие Анет Бодел, поставил е самоделното взривно устройство в „Джава Хът“ и е убил Лидия Фостър. Вероятно той е човекът, намирал се в „Саут Коув Ин“ точно преди да бъде застрелян Морено. Той е помагал на Бари Шейлс в подготовката за убийството.

- Знаем също, че обича да готви - добави Сакс. - Може пре­ди да се е занимавал професионално. Това би ни помогнало.

Купър прие обаждане по телефона си. Райм не го беше чул да звъни и се запита дали лаборантът е оставил апарата си на вибрация, или самият той още има вода в ушите от нежеланото гмуркане. Бог му беше свидетел, че очите му още пареха.

Лаборантът криминалист благодари на човека, който му се обади, и оповести:

- Изследвахме кестенявата коса, която Амелия намери в апартамента на Лидия Фостър. Съобщиха ми резултата от про­верката в комбинирания ДНК индекс на ФБР. Нищо. Който и да е неизвестният извършител, не е криминално проявен от ДНК базата-данни.

Докато Сакс записваше най-новите изводи на бялата дъска, Райм каза:

- Вече напредваме. Обаче за да пипнем Мецгър, ни трябва пушката на снайпериста, а за да се доберем до нея, ни трябва куршумът. Да го погледнем.

57.

Хората се избиваха един друг с огнестрелни оръжия вече повече от хиляда години, обаче криминологичният анализ на оръжията и на куршумите беше относително нова дисциплина.

Вероятно първият случай на нейното приложение беше в Ан­глия в средата на деветнайсети век, когато следователите изтръг­нали признание от убиец, след като сравнили куршум с отливка­та, от която е направен. През 1902 година експертен свидетел (не кой да е, а Оливър Уендъл Холмс) помогнал на прокурорите да осъдят заподозрян, като съпоставили куршум, изследван пробно от оръжието на заподозрения, с гилзата на убийството.

Обаче едва след Калвин Годард, лекар и криминолог, автор на „Съдебна балистика“ от 1925 година, започва истинското развитие на дисциплината. Годард все още е известен като баща на балистиката.

Раймс целеше три неща, прилагайки правилата на Годард отпреди деветдесет години. Първо, да идентифицира куршу­ма. Второ, чрез тази информация да определи от какво оръ­жие е изстрелян той. Трето, да свърже този конкретен куршум с конкретно оръжие, което да бъде проследено до стрелеца, в този случай Бари Шейлс.

Сега екипът се зае с първия от тези въпроси. С куршума.

С ръкавици и маска Сакс отвори найлоновия плик с куршу­ма - безформен издължен къс олово и мед. Разгледа го.

- Непривично заоблен е. Това е необичайно. Първо, голям е - деветнайсет грама и половина.

Куршум с такова тегло е около три четвърти унция. Повече­то ловни и бойни оръжия, и дори снайперите стрелят с много по-малки куршуми, около дванайсет грама.