lovech - Profesionalistite

Озърна се. Нямаше ченгета. Движението беше слабо. Некол­цина разсеяни минувачи, потънали в своя свят.

Суон спря колата в началото на уличката, сложи лоста на положение за паркиране и излезе. С изваден пистолет, но скрит под шушляковото яке, пое по облите камъни.

Повтаряше си: два изстрела ниско в гърба, един към коля­ното. Макар да предпочиташе ножа си, беше добър стрелец. Налагаше се.

- Извинете? Можете ли да ми помогнете? - разнесе се жен­ски глас зад него. Британски акцент.

Гласът беше на слаба и привлекателна бегачка на трийсети­на години. Стоеше на около два и половина метра, между него и отворената шофьорска врата на колата му.

- Не съм от тук. Опитвам се намеря резервоара. Има пътека за бягане...

И тогава го видя.

Якето се беше разтворило и тя забеляза пистолета.

- О, боже! Моля ви, не ме наранявайте. Нищо не съм видяла! Кълна се.

Жената понечи да се извърне, но Суон действаше бързо и за част от секундата се озова пред нея. Тя си пое дъх, за да изпищи, но той я удари в гърлото - с прочутия си удар с раз­творена длан. Тя се свлече на бетона, без да я види двойката от отсрещния тротоар, която спореше за нещо.

Суон погледна отново назад към тъмния проход между съ­седните сгради. Дали Сакс вече бе влязла?

Може би не. Не знаеше колко далеч се простира Г-образната уличка зад къщата на Райм.

Обаче трябваше да вземе решение за секунди. Сведе поглед към жената, която се мъчеше да си поеме въздух точно като Анет на Бахамите и Лидия Фостър тук.

С ръце на шията, с ококорени очи и отворена уста. Да или не, зачуди се той.

Избирай.

Реши: да.

53.

Амелия Сакс стоеше на уличката зад къщата с изваден глок, насочен към мястото, където тъмният проход завиваше надясно и се съединяваше с по-голямата улица.

Китайската храна, която беше поръчала, беше върху камъните на настилката, а тя беше заела бойна стойка - с успоредни стъпала, пръсти към врага, леко приведена на­пред, стиснала пистолета с ръка, а другата придържа от­долу за стабилност. Водещата ръка стегната, защото ако мускулите не са изопнати, оръжието може да не изхвърли гилзата, а да зареди следващия патрон. И щеше да засече. А това означава смърт. Ти и оръжието ти трябва да сте парт­ньори.

„Хайде - подкани мислено противника си. - Хайде, покажи се!“ Разбира се, това беше НИ 516. Знаеше, че не е снайперис­тът Бари Шейлс, защото той още беше под наблюдение от еки­па на Лон Селито.

Днес няколко пъти беше забелязала светъл седан - първо близо до офис сградата на Хенри Крос на Чеймбьрс Стрийт. После на алеята тук и отново преди петнайсет минути. Не видя ясно колата, но най-вероятно беше същата, която я беше про­следила от къщата на Таш Фарада в Куинс.

Забеляза автомобилът да спира на свободно място в края на пресечката и се зачуди как да подходи. Ако повика подкре­пление или се опита да се справи с него сама, можеше да пре­дизвика престрелка, а това беше опасно в този гъсто населен квартал.

Затова реши да го повали в задънената уличка. Купи китай­ската храна, за да му даде шанс да я забележи. Преди да си тръг­не, пъхна оръжието в торбата. След това пресече улицата, като се стараеше да не става лесна мишена, и влезе в задънената уличка, уж проверявайки поръчката, но всъщност наблюдава­ше с периферното си зрение кога мъжът ще направи своя ход.

Пое бързо към завоя на пресечката, усещайки, че колата приближава и после спира. В този момент се обърна, пусна хра­ната и извади оръжието.

А сега очакваше да се появи мишената ѝ.

Дали той щеше да продължи още малко с колата? Надали. Лесно можеше да се окаже блокиран, ако се появи камион за доставка или друго превозно средство.

Дали вече беше излязъл от колата и приближаваше бързо към нея?

Със сухи длани и отворени очи - никога не примижавай, ко­гато стреляш. Съсредоточаваш се над две неща: над мишената си и над предната част на оръжието си. Забравяш останалото. Не може да обхванеш всичко с една дефиниция.

Хайде!

Задиша равномерно.

Къде беше той? Промъкваше се напред, готвейки се да скочи и да заеме поза за стрелба ли?

Или беше усетил, че тя го е забелязала? Сигурно е сграбчил някой минувач, за да го натика в уличката за примамка. Или да го използва като жив щит с надеждата Сакс да реагира и да стреля по невинен човек.

Вдишваш, издишваш, вдишваш...

Глас ли чу? Тих плач?

Това ли беше? Тя пристъпи напред към другото рамо на Г-образната уличка.

Спря, прилепи се към тухлите.

Къде беше той, по дяволите? И той ли бе вдигнал оръжието си, насочено точно към мястото, където щеше да се окаже тя, ако се появи?