lovech - Profesionalistite

- Още нещо, Линкълн?

- Не - изръмжа криминалистът.

Претърсването на Стаята на смъртта и на хотела беше може би най-бързото в историята на криминологията.

На входа се появи някой, друг униформен полицай с много тъмна кожа и кръгло лице. Той погледна Райм с нещо подобно на възхита. Може би наръчникът на Райм за огледа на местоп­рестъплението, собственост на Майкъл Поатие, беше обиколил и други негови колеги от бахамската полиция. Или пък полица­ят просто беше впечатлен от факта, че се намира в една стая с особняка от Америка, който само с няколко извода беше разре­шил случая с изчезналата студентка.

- Ефрейторе - обърна се младият полицай към Поатие с почтително кимване. Носеше дебела папка и голяма торбичка.

- От заместник-комисар Макферсън - копие на пълния доклад от местопрестъплението и снимки от аутопсията. И самите до­клади от аутопсията.

Поатие пое папката от човека и му благодари. Кимна към торбичката:

- Дрехите на жертвата?

- Да, и обувките. И уликите, събрани тук непосредствено след стрелбата. Но трябва да ви предупредя, че много неща са изчезнали, така ми казаха от моргата. Не знаят как.

- Не знаели как! - повтори подигравателно Поатие.

Райм си спомни, че часовниците и другите ценни неща са изчезнали на път от хотелския апартамент към моргата, а също и фотоапаратът и касетофонът на Едуардо де ла Руа.

- Съжалявам, ефрейтор.

- Нещо за гилзите? - попита Поатие и хвърли поглед през прозореца към ивицата суша от другата страна на залива. Во­долазите и полицаите с детектори за метал работеха там през последния час.

- Боя се, че не. Изглежда, снайперистът е взел гилзите със себе си, а и още не можем да намерим къде точно е било укри­тието му.

Поатие вдигна рамене.

- Попадения за човек на име Бари Шейлс?

Той беше поръчал на разузнавателния отдел да провери дали митницата или паспортният контрол на границата са ре­гистрирали влизането на снайпериста в страната. А също и да потърсят данни за кредитната му карта.

- Нищо, сър. Нищо.

- Добре, благодаря, полицай.

Мъжът отдаде чест, после кимна колебливо на Райм, обърна се и напусна стаята с впечатляваща маршировка.

Райм накара Том да го избута по-наблизо до Поатие и на­дникна в пазарската торба, където имаше три увити в найлон вързопа, здраво запечатани, с надлежно попълнени картони за движението им между отделите. Той се пресегна несръчно и извади някакъв малък плик от най-горе. Вътре беше куршумът. Райм прецени, че е по-голям от обичайния калибър за снайпер -.338 Лапуа. Този беше вероятно .416, набиращ все по-голяма популярност калибър. Райм разгледа парченцето деформирано олово и мед. Подобно на всички куршуми, дори с такъв голям калибър, и този изглеждаше удивително малък, че да причини толкова големи поражения и да отнеме човешки живот за част от секундата.

Върна го обратно.

- Новобранец, ти отговаряш. Попълни картоните.

- Слушам. - Пуласки написа името си на картоните за дви­жение на уликите.

- Ще ги пазим, ефрейторе - увери Райм Поатие.

- Е, съмнявам се, че ще имаме някаква полза от тези вещест­вени доказателства. Ако арестувате въпросния Шейлс и парт­ньора му, вашия неизвестен извършител, надали нашият съд ще ни ги изпрати обратно за процес.

- Все пак са улики. Ще се постараем да ви бъдат върнати незамърсени.

Поатие огледа почистената стая.

- Съжалявам, че няма местопрестъпление, капитане.

Райм се намръщи.

- О, имаме. И предлагам да отиваме там колкото може по-бързо, преди и на него да му се случи нещо. Хайде, Том, да тръгваме.

51.

Приличаше на жаба.

Хенри Крос беше нисък, с тъмна кожа и имаше няколко бра­давици, които според Амелия Сакс лесно можеха да бъдат пре­махнати. Имаше голяма глава и черна гъста коса. Устните му бяха плътни. Ръцете - широки и с неравни нокти. Докато говоре­ше, той от време на време поднасяше дебела пура към устата си и дъвчеше въодушевено незапаления ѝ край. Беше отвратително.

- Гадно е, че Роберто е мъртъв - поклати глава Крос. - Ад­ски е гадно.

Имаше лек акцент, вероятно испански. Спомни си, че спо­ред Лидия Крос говорел този език и английски перфектно - като Морено.

Беше директор на фондация „Класни стаи за Америка“, коя­то работеше съвместно с църквите за изграждането на училища и наемането на учители за бедните области в Латинска Амери­ка. Сакс си спомни, че Морено също е участвал в тази дейност.

Надуването на балоните...

- Роберто и неговото Движение за местна власт бяха сред най-мощните ни привърженици - каза Крос. И изпъна месестия си пръст към галерията от снимки на одрасканата стена. На тях се виждаха офисите на фондацията в Каракас, Рио и Манагуа, Никарагуа. Морено стоеше на някакъв строеж, прегърнал през рамо усмихнат и смугъл мъж. И двамата бяха с каски. Малка групичка местни жители изглежда ги аплодираше.