lovech - Profesionalistite

50.

Майкъл Поатие разговаряше с управителя на „Саут Коув“.

- Но, господин полицай, мислех, че знаете - каза високият къдрав мъж с много хубав бежов костюм. По розовото му от слънцето чело се бяха врязали дълбоки бръчки. Акцентът му беше леко британски.

- Какво да знам? - промърмори Поатие.

- Вие ми казахте, че мога да разпечатам стаята и да я почис­тя, да поправя щетите.

- Аз ли? Не съм казвал подобно нещо.

- Не, не вие, но някой от отделя ви. Обадиха се да ми кажат, че местопрестъплението е свободно. Не помня името на човека.

- Обадил се е? - намеси се Райм. - Не е дошъл лично, така ли?

- Не, обади се по телефона.

- Кога се случи? - попита криминалистът с въздишка.

- В понеделник.

Поатие се извърна и погледна смаяно Райм.

- Издадох строга заповед местопрестъплението да остане запечатано. Не мога да си представя, че някой от отдела...

- Не е бил човек от отдела ви, ефрейторе. Нашият неиденти­фициран заподозрян се е обадил.

А за съучастник му бе послужило нетърпението на управи­теля да отстрани всички следи, че в хотела е било извършено убийство. Табели от местопрестъпления по коридорите не са добра реклама.

- Съжалявам, ефрейторе - отбранително каза управителят.

- Къде са килимът, диванът и парчетата стъкло? А другите мебели? - попита Райм.

- Сигурно на някое сметище. Нямам представа. Наехме предприемач. Казаха, че заради кръвта ще изгорят килима и дивана.

Толкова огньове горяха по сметищата...

- Веднага след като убил Анет, нашият неизвестен извърши­тел се обадил по телефона и бум, край с местопрестъплението. Много умно, като се замисли човек. Простичко.

Така беше. Райм огледа безукорната стая. Единственото сви­детелство за престъплението беше липсващият прозорец, на който беше залепен найлон.

- Ако мога да направя нещо - каза управителят.

И понеже никой не продума, той си тръгна.

Том откара Райм в апартамента и тъй като Стаята на смъртта не беше приспособена за достъп с инвалидна количка, Поатие и Пуласки свалиха криминолога по двете ниски стъпала.

Стаята беше в светлосиньо и зелено - боята на няколко сте­ни все още беше влажна - и беше около шест на девет метра. Две врати явно водеха към спалните отдясно - празни и подгот­вени за боядисване. Отляво до входната врата имаше напълно оборудвана кухня.

Райм погледна през единия от останалите прозорци. Навън се виждаше поддържана градина, заета в по-голямата си част от дърво с гладък ствол, високо около дванайсет метра. Забе­ляза, че ниските клони са подрязани. Когато погледна право през градината, под балдахина от листа, Райм ясно видя про­словутата вдадена в морето суша, откъдето беше стрелял Бари Шейлс и където присъстващите сега в стаята едва не бяха за­гинали.

Примижа и погледна към дървото.

Е, може би в крайна сметка имаха местопрестъпление.

- Новобранец! - извика Райм.

- Да, Линкълн!

Пуласки се приближи към него. Поатие също.

- Забелязвате ли нещо странно на това местопрестъпление?

- Бил е страхотен изстрел. Разстоянието е много голямо. А и замърсяването е огромно.

- Стреляно е така, както видяхме вчера от другата част на залива - изръмжа той. - Нищо не се е променило. Очевидно не говоря за това. Питам ви дали забелязвате нещо странно в растителността.

Младият полицай огледа мястото.

- Стрелецът е имал помощник. Клоните.

- Точно така - посочи Райм на Поатие. - Някой е подкастрил тези клони, за да може стрелецът да има ясна видимост. Трябва да претърсим градината.

Ефрейторът обаче поклати глава:

- Теорията ти е добра, капитане, но не е вярна. Това дърво е отровно. Познато ли ти е?

- Не.

- Както подсказва името му, това е отровен дъб. Ако го за­палиш, димът ще е като сълзотворен газ. Ако докоснеш лис­тата му, ще се озовеш в болницата с обрив. Дърветата цъфтят, при това с много красиви цветове, затова от курорта не ги се­кат, обаче ги подкастрят, така че хората да не докосват най-ниските клони.

- Е, беше добър опит - промърмори Райм. Страшно мразе­ше някоя стабилна теория да се разбива на пух и прах. А заед­но с това и надеждата за претърсване на местопрестъплението. Обърна се към Пуласки: - Направи снимки, вземи проби от ки­лима пред вратата, проби от почвата от цветните лехи покрай предната алея, провери бравите за отпечатъци. Вероятно е без­полезно, но така и така сме тук...

Райм наблюдава как младият мъж събира улики в пликчета­та и документира къде ги е намерил. След това Пуласки напра­ви може би стотина снимки на местопрестъплението. Сне три латентни отпечатъка. Приключи и прибра събрания материал в голям хартиен плик.